Text 15
ТЕКСТ 15
Devanagari
Деванагари (азбука)
एवं गिरित्र: प्रिययाभिभाषित:
प्रत्यभ्यधत्त प्रहसन् सुहृत्प्रिय: ।
संस्मारितो मर्मभिद: कुवागिषून्
यानाह को विश्वसृजां समक्षत: ॥ १५ ॥
Text
Текст
evaṁ giritraḥ priyayābhibhāṣitaḥ
pratyabhyadhatta prahasan suhṛt-priyaḥ
saṁsmārito marma-bhidaḥ kuvāg-iṣūn
yān āha ko viśva-sṛjāṁ samakṣataḥ
евам̇ гиритрах̣ прияя̄бхибха̄ш̣итах̣
пратябхядхатта прахасан сухр̣т-приях̣
сам̇сма̄рито марма-бхидах̣ кува̄г-иш̣ӯн
я̄н а̄ха ко вишва-ср̣джа̄м̇ самакш̣атах̣
Synonyms
Дума по дума
ṛṣiḥ uvāca — the great sage Maitreya said; evam — thus; giritraḥ — Lord Śiva; priyayā — by his dear wife; abhibhāṣitaḥ — being spoken to; pratyabhyadhatta — replied; prahasan — while smiling; suhṛt-priyaḥ — dear to the relatives; saṁsmāritaḥ — remembering; marma-bhidaḥ — heart piercing; kuvāk-iṣūn — malicious words; yān — which (words); āha — said; kaḥ — who (Dakṣa); viśva-sṛjām — of the creators of the universal manifestation; samakṣataḥ — in the presence.
р̣ш̣их̣ ува̄ча – великият мъдрец Маитрея каза; евам – така; гиритрах̣ – Шива; прияя̄ – от скъпата му съпруга; абхибха̄шитах̣ – като му каза; пратябхядхатта – отвърна; прахасан – с усмивка; сухр̣т-приях̣ – скъпа на роднините си; сам̇сма̄ритах̣ – помнейки; марма-бхидах̣ – пронизващите сърцето; кува̄к-иш̣ӯн – язвителни думи; я̄н – които (думи); а̄ха – произнесе; ках̣ – който (Дакш̣а); вишва-ср̣джа̄м – на съзидателите на вселената; самакш̣атах̣ – в присъствието.
Translation
Превод
The great sage Maitreya said: Lord Śiva, the deliverer of the hill Kailāsa, having thus been addressed by his dear wife, replied smilingly, although at the same time he remembered the malicious, heart-piercing speeches delivered by Dakṣa before the guardians of the universal affairs.
Великият мъдрец Маитрея каза: Като изслуша молбата на скъпата си съпруга, Шива, закрилникът на планината Каила̄са, отвърна с усмивка, макар че си спомни язвителните, пронизващи сърцето слова, които Дакш̣а изрече пред покровителите на вселената.
Purport
Пояснение
When Lord Śiva heard from his wife about Dakṣa, the psychological effect was that he immediately remembered the strong words spoken against him in the assembly of the guardians of the universe, and, remembering those words, he was sorry at heart, although to please his wife he smiled. In Bhagavad-gītā it is said that a liberated person is always in mental equilibrium in both the distress and the happiness of this material world. Therefore the question may now be raised why a liberated personality like Lord Śiva was so unhappy because of the words of Dakṣa. The answer is given by Śrīla Viśvanātha Cakravartī Ṭhākura: Lord Śiva is ātmārāma, or situated in complete self-realization, but because he is the incarnation in charge of the material mode of ignorance, tamo-guṇa, he is sometimes affected by the pleasure and pain of the material world. The difference between the pleasure and pain of this material world and that of the spiritual world is that in the spiritual world the effect is qualitatively absolute. Therefore one may feel sorry in the absolute world, but the manifestation of so-called pain is always full of bliss. For instance, once Lord Kṛṣṇa, in His childhood, was chastised by His mother, Yaśodā, and Lord Kṛṣṇa cried. But although He shed tears from His eyes, this is not to be considered a reaction of the mode of ignorance, for the incident was full of transcendental pleasure. When Kṛṣṇa was playing in so many ways, sometimes it appeared that He caused distress to the gopīs, but actually such dealings were full of transcendental bliss. That is the difference between the material and spiritual worlds. The spiritual world, where everything is pure, is pervertedly reflected in this material world. Since everything in the spiritual world is absolute, in the spiritual varieties of apparent pleasure and pain there is no perception other than eternal bliss, whereas in the material world, because everything is contaminated by the modes of material nature, there are feelings of pleasure and pain. Therefore because Lord Śiva, although a fully self-realized person, was in charge of the material mode of ignorance, he felt sorrow.
Когато Шива чул от съпругата си за Дакш̣а, естествената му психологическа реакция била да си спомни за грубите думи, отправени към него в присъствието на покровителите на вселената, и сърцето му се натъжило, въпреки че се усмихвал, за да не огорчи жена си. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че човекът, постигнал освобождение, запазва душевно равновесие и сред страданията, и сред щастието в материалния свят. Затова е уместен въпросът, защо Шива, който бил освободена душа, толкова дълбоко преживявал думите на Дакш̣а. Отговор ни дава Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура. Шива е а̄тма̄ра̄ма – душа, постигнала пълно себепознание, – ала понеже е инкарнация, която отговаря за материалната гун̣а на невежеството, тамо-гун̣а, той понякога се поддава на влиянието на материалните удоволствия и страдания. Разликата между наслаждението и болката в материалния свят и наслаждението и болката в духовния свят е тази, че в духовния свят резултатът и от едното, и от другото е абсолютен по същността си. Ето защо ако в абсолютния свят някой скърби, привидната болка, която изпитва, е пълна с блаженство. Например веднъж, когато Бог Кр̣ш̣н̣а бил малък, майка му го наказала и Той заплакал. Ала това, че от очите му се стичали сълзи, не може да се счита за резултат от влиянието на гун̣ата на невежеството, защото цялата сцена била проникната от трансцендентално блаженство. В безкрайните си забавления Кр̣ш̣н̣а понякога сякаш причинява мъка на гопӣте, но в действителност тези взаимоотношения са изпълнени с трансцендентална наслада. Такава е разликата между духовния и материалния свят. Материалният свят е изкривено отражение на духовния свят, света на абсолютната чистота. Тъй като в духовния свят всичко е абсолютно, наглед различните духовни емоции на наслаждението и мъката не причиняват нищо друго, освен вечно блаженство, докато в материалния свят, където всичко е замърсено от гун̣ите на материалната природа, живите същества се наслаждават, но също така и страдат. И тъй като Шива отговаря за материалната гун̣а на невежеството, думите на Дакш̣а му причинили скръб, независимо от факта, че бил постигнал себепознание.