Text 22
ТЕКСТ 22
Devanagari
Деванагари (азбука)
ग्रहीतुं कृतधीरेनं भयनामाभ्यपद्यत ॥ २२ ॥
Text
Текст
śocantam atad-arhaṇam
grahītuṁ kṛta-dhīr enaṁ
bhaya-nāmābhyapadyata
шочантам атад-архан̣ам
грахӣтум̇ кр̣та-дхӣр енам̇
бхая-на̄ма̄бхяпадята
Synonyms
Дума по дума
evam — thus; kṛpaṇayā — by miserly; buddhyā — intelligence; śocantam — lamenting; a-tat-arhaṇam — on which he should not have lamented; grahītum — in order to arrest; kṛta-dhīḥ — the determined King of the Yavanas; enam — him; bhaya-nāmā — whose name was fear; abhyapadyata — came there immediately.
евам – така; кр̣пан̣ая̄ – от скъперническа; буддхя̄ – интелигентност; шочантам – оплаквайки; а-тат-архан̣ам – това, което не трябваше да оплаква; грахӣтум – за да арестува; кр̣та-дхӣх̣ – решителният цар на яваните; енам – него; бхая-на̄ма̄ – чието име бе Страх; абхяпадята – веднага дойде там.
Translation
Превод
Although King Purañjana should not have lamented over the fate of his wife and children, he nonetheless did so due to his miserly intelligence. In the meantime, Yavana-rāja, whose name was fear itself, immediately drew near to arrest him.
Макар да нямаше смисъл, цар Пуран̃джана продължи да оплаква бъдещата участ на жената и децата си, защото интелигентността му беше скъперническа. И докато той се измъчваше от такива терзания, към него решително се приближи Явана-ра̄джа, чието истинско име е Страх, за да го плени.
Purport
Пояснение
Foolish people do not know that every individual soul is responsible for his own actions and reactions in life. As long as a living entity in the form of a child or boy is innocent, it is the duty of the father and mother to lead him into a proper understanding of the values of life. When a child is grown, it should be left up to him to execute the duties of life properly. The parent, after his death, cannot help his child. A father may leave some estate for his children’s immediate help, but he should not be overly absorbed in thoughts of how his family will survive after his death. This is the disease of the conditioned soul. Not only does he commit sinful activities for his own sense gratification, but he accumulates great wealth to leave behind so that his children may also gorgeously arrange for sense gratification.
Глупавите хора не разбират, че всеки сам е отговорен за своите действия и за последиците им. Докато децата са още невинни и чисти, майката и бащата са длъжни да изградят у тях правилно разбиране за житейските ценности. Но щом пораснат, децата трябва да бъдат оставени сами да посрещат всичко, което животът изисква от тях. След смъртта си родителите не могат да помогнат на своите деца дори и да искат. Бащата би могъл да им остави известно наследство, така че на първо време да им е по-леко, но той не трябва прекалено много да се измъчва от мисли за съдбата на своите близки след смъртта му. Ето къде е болестта на обусловената душа. Човек не само че върши грехове в името на собственото си сетивно наслаждение, но се стреми да остави и на децата си колкото може по-голямо наследство, така че и те да се наслаждават до насита.
In any case, everyone is afraid of death, and therefore death is called bhaya, or fear. Although King Purañjana was engaged in thinking of his wife and children, death did not wait for him. Death does not wait for any man; it will immediately carry out its duty. Since death must take away the living entity without hesitation, it is the ultimate God realization of the atheists, who spoil their lives thinking of country, society and relatives, to the neglect of God consciousness. In this verse the word atad-arhaṇam is very significant, for it means that one should not be overly engaged in welfare activities for one’s family members, countrymen, society and community. None of these will help a person to advance spiritually. Unfortunately, in present-day society so-called educated men have no idea what spiritual progress is. Although they have the opportunity in the human form of life to make spiritual progress, they remain misers. They use their lives improperly and simply waste them thinking about the material welfare of their relatives, countrymen, society and so on. One’s actual duty is to learn how to conquer death. Lord Kṛṣṇa states the process of conquering death in Bhagavad-gītā (4.9):
Всеки се бои от смъртта, затова тя носи името бхая, „страх“. Цар Пуран̃джана бил погълнат от мисли за съпругата и децата си, но смъртта не го чакала. Смъртта не чака никого, тя веднага се залавя за работа. И тъй като смъртта безпощадно отнася всяко живо създание, атеистите, които пропиляват целия си живот в мисли за родината, обществото и близките си и не се стремят да разберат Бога, накрая осъзнават Върховния в нейно лице. Важна роля в този текст играе думата атад-архан̣ам: с нея се има предвид, че човек не трябва да се увлича прекалено много от дейности за благото на своето семейство, родина, общество или социална среда. Нито семейството, нито съотечествениците, нито обществото, нито пък професионалната общност ще ни помогнат да напреднем духовно. За жалост, в днешно време хора, които уж са образовани, нямат представа какво значи духовен напредък. Макар че човешката форма на живот им дава възможност да се развиват духовно, те си остават скъперници. Те злоупотребяват с живота си и го пропиляват в грижи за материалното благополучие на своите роднини и съотечественици, на обществото и прочее. Истинският дълг на човека е да се научи как да победи смъртта. В Бхагавад-гӣта̄ (4.9) Бог Кр̣ш̣н̣а открива тайната на победата над смъртта:
evaṁ yo vetti tattvataḥ
tyaktvā dehaṁ punar janma
naiti mām eti so ’rjuna
евам̇ йо ветти таттватах̣
тяктва̄ дехам̇ пунар джанма
наити ма̄м ети со 'рджуна
“One who knows the transcendental nature of My appearance and activities does not, upon leaving the body, take his birth again in this material world, but attains My eternal abode, O Arjuna.”
„Този, който познава трансценденталната природа на моите появявания и дейности, след като напусне тялото си, не се ражда отново в материалния свят, а достига вечната ми обител, о, Арджуна“.
After giving up this body, one who is fully Kṛṣṇa conscious does not accept another material body but returns home, back to Godhead. Everyone should try to attain this perfection. Unfortunately, instead of doing so, people are absorbed in thoughts of society, friendship, love and relatives. This Kṛṣṇa consciousness movement, however, is educating people throughout the world and informing them how to conquer death. Hariṁ vinā na mṛtiṁ taranti: one cannot conquer death without taking shelter of the Supreme Personality of Godhead.
Този, който е постигнал пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание, след смъртта си не получава ново материално тяло, а се връща вкъщи, обратно при Бога. Всеки трябва да се опита да постигне това съвършенство. За жалост, вместо да се стреми към тази цел, човекът е погълнат от мисли за приятелите, любимите и роднините си и за обществото, в което живее. Но движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание учи хората по целия свят как да превъзмогнат смъртта. Харим̇ вина̄ на ср̣тим̇ таранти. Само който е приел подслон при Върховната Божествена Личност, е способен да победи смъртта.