Text 20
ТЕКСТ 20
Devanagari
Деванагари (азбука)
या तुष्टा राजर्षये तु वृतादात्पूरवे वरम् ॥ २० ॥
Text
Текст
viśrutā durbhageti sā
yā tuṣṭā rājarṣaye tu
vṛtādāt pūrave varam
вишрута̄ дурбхагети са̄
я̄ туш̣т̣а̄ ра̄джарш̣айе ту
вр̣та̄да̄т пӯраве варам
Synonyms
Дума по дума
daurbhāgyena — on account of misfortune; ātmanaḥ — of herself; loke — in the world; viśrutā — celebrated; durbhagā — most unfortunate; iti — thus; sā — she; yā — who; tuṣṭā — being satisfied; rāja-ṛṣaye — unto the great king; tu — but; vṛtā — being accepted; adāt — delivered; pūrave — unto King Pūru; varam — benediction.
даурбха̄гйена – заради злата участ; а̄тманах̣ – своята; локе – в света; вишрута̄ – прославена; дурбхага̄ – най-злочестата; ити – и така; са̄ – тя; я̄ – която; туш̣т̣а̄ – доволна; ра̄джа-р̣ш̣айе – на великия цар; ту – но; вр̣та̄ – приета; ада̄т – даде; пӯраве – на цар Пӯру; варам – благословия.
Translation
Превод
The daughter of Time [Jarā] was very unfortunate. Consequently she was known as Durbhagā [“ill-fated”]. However, she was once pleased with a great king, and because the king accepted her, she granted him a great benediction.
Дъщерята на Времето (Джара̄) беше много несретна и затова я наричаха Дурбхага̄ („злощастна“). Но веднъж тя остана доволна от един велик цар и понеже той я прие, тя му даде голяма благословия.
Purport
Пояснение
As Bhaktivinoda Ṭhākura sings, saba sukha bhāgala: all kinds of happiness disappear in old age. Consequently, no one likes old age, or jarā. Thus Jarā, as the daughter of Time, is known as a most unfortunate daughter. She was, however, at one time accepted by a great king, Yayāti. Yayāti was cursed by his father-in-law, Śukrācārya, to accept her. When Śukrācārya’s daughter was married to King Yayāti, one of her friends named Śarmiṣṭhā went with her. Later King Yayāti became very much attached to Śarmiṣṭhā, and Śukrācārya’s daughter complained to her father. Consequently, Śukrācārya cursed King Yayāti to become prematurely old. King Yayāti had five youthful sons, and he begged all his sons to exchange their youth for his old age. No one agreed except the youngest son, whose name was Pūru. Upon accepting Yayāti’s old age, Pūru was given the kingdom. It is said that two of Yayāti’s other sons, being disobedient to their father, were given kingdoms outside of India, most probably Turkey and Greece. The purport is that one can accumulate wealth and all kinds of material opulences but during old age one cannot enjoy them. Although Pūru attained his father’s kingdom, he could not enjoy all the opulence, for he had sacrificed his youth. One should not wait for old age in order to become Kṛṣṇa conscious. Due to the invalidity of old age, one cannot make progress in Kṛṣṇa consciousness, however opulent he may be materially.
Както Бхактивинода Т̣ха̄кура пише, на старини всички радости си отиват: саба сукха бха̄гала. Затова е разбираемо, че никой не обича старостта, джара̄. Ето защо Джара̄, дъщерята на Времето, е най-злочестата. Веднъж обаче тя била приета от великия цар Яя̄ти. Цар Яя̄ти бил принуден да стори това заради проклятието на своя тъст, Шукра̄ча̄ря. Когато дъщерята на Шукра̄ча̄ря се омъжила за Яя̄ти, с нея дошла и една от приятелките ѝ, Шармиш̣т̣ха̄. Не след дълго цар Яя̄ти се влюбил в Шармиш̣т̣ха̄ и съпругата му се оплакала на своя баща. Тогава Шукра̄ча̄ря проклел цар Яя̄ти да остарее още на младини. Цар Яя̄ти имал петима млади синове. Той един по един ги умолявал да приемат неговата старост и в замяна да му дадат младостта си, но никой не се съгласил, освен Пӯру, най-младият син. Като отплата Пӯру получил от своя баща цялото царство. Двама от синовете, които не откликнали на бащината си молба, станали владетели на земи извън пределите на Индия, по всяка вероятност Турция и Гърция. Поуката от тази история е, че независимо колко богатства и други материални блага е натрупал човек, на старини те не могат да му донесат радост и удоволствие. Пӯру получил царството на баща си, но понеже пожертвал своята младост, не можел да се наслаждава на този разкош. Човек не трябва да чака да остарее, за да постигне Кр̣ш̣н̣а съзнание. Старческата немощ няма да му позволи да напредва духовно, независимо че може да притежава несметни материални богатства.