Text 30
ТЕКСТ 30
Devanagari
Деванагари (азбука)
कीर्तितं तस्य चरितमुद्दामचरितस्य ते ॥ ३० ॥
Text
Текст
pṛthuḥ sa bhagavattamaḥ
kīrtitaṁ tasya caritam
uddāma-caritasya te
пр̣тхух̣ са бхагаваттамах̣
кӣртитам̇ тася чаритам
удда̄ма-чаритася те
Synonyms
Дума по дума
ittham-bhūta — thus; anubhāvaḥ — very great, powerful; asau — that; pṛthuḥ — King Pṛthu; saḥ — he; bhagavat-tamaḥ — the best among the lords; kīrtitam — described; tasya — his; caritam — character; uddāma — very great; caritasya — one who possesses such qualities; te — to you.
иттхам-бхӯта – така; анубха̄вах̣ – много велик, могъщ; асау – този; пр̣тхух̣ – цар Пр̣тху; сах̣ – той; бхагават-тамах̣ – най-добрият владетел; кӣртитам – описах; тася – неговия; чаритам – характер; удда̄ма – много възвишен; чаритася – който притежава такива качества; те – на тебе.
Translation
Превод
Maitreya continued: The greatest of all devotees, Mahārāja Pṛthu, was very powerful, and his character was liberal, magnificent and magnanimous. Thus I have described him to you as far as possible.
Маитрея продължи: Маха̄ра̄джа Пр̣тху, най-великият от всички предани, беше много могъщ и по характер бе добродетелен, великодушен и щедър. И така, разказах ти за него всичко, което можах.
Purport
Пояснение
In this verse the word bhagavattamaḥ is very significant, for the word bhagavat is used especially to refer to the Supreme Personality of Godhead, as the word bhagavān, “the Supreme Personality of Godhead,” is derived from the word bhagavat. Sometimes, however, we see that the word bhagavān is used for great personalities like Lord Brahmā, Lord Śiva and Nārada Muni. This is the case with Pṛthu Mahārāja, who is described here as the best of the bhagavāns, or the best of the lords. A person can be so addressed only if he is a great personality who exhibits extraordinary and uncommon features or who attains the greatest goal after his disappearance or who knows the difference between knowledge and ignorance. In other words, the word bhagavān should not be used for ordinary persons.
В тази строфа много важна е думата бхагаваттамах̣. Бхагават се отнася изключително за Върховната Божествена Личност; оттам води произхода си думата бхагава̄н („Върховна Божествена Личност“). Понякога обаче с думата бхагава̄н се назовават и велики личности като Брахма̄, Шива и На̄рада Муни. Така например, в тази строфа Пр̣тху Маха̄ра̄джа е наречен най-добрият сред бхагава̄ните, т.е. най-добрият владетел. Думата бхагава̄н може да се използва само за велики личности, които притежават необикновени, удивителни качества или които след кончината си постигат най-висшата цел на живота, както и за тези, които могат да различат знанието от невежеството. Иначе казано, думата бхагава̄н не трябва да се употребява по отношение на обикновени хора.