Text 31
ТЕКСТ 31
Devanagari
Деванагари (азбука)
श्रुतेन भूयसा राजन्नगदेन यथामयम् ॥ ३१ ॥
Text
Текст
pratīpaṁ śreyasāṁ param
śrutena bhūyasā rājann
agadena yathāmayam
пратӣпам̇ шреяса̄м̇ парам
шрутена бхӯяса̄ ра̄джанн
агадена ятха̄маям
Synonyms
Дума по дума
saṁyaccha — just control; roṣam — anger; bhadram — all good fortune; te — to you; pratīpam — enemy; śreyasām — of all goodness; param — the foremost; śrutena — by hearing; bhūyasā — constantly; rājan — my dear King; agadena — by medicinal treatment; yathā — as; āmayam — disease.
сам̇яччха – овладей; рош̣ам – гнева; бхадрам – всичко най-добро; те – на теб; пратӣпам – враг; шреяса̄м – на благото; парам – най-главният; шрутена – слушайки; бхӯяса̄ – постоянно; ра̄джан – скъпи царю; агадена – с лек; ятха̄ – като; а̄маям – болест.
Translation
Превод
My dear King, just consider what I have said to you, which will act as medicinal treatment upon disease. Control your anger, for anger is the foremost enemy on the path of spiritual realization. I wish all good fortune for you. Please follow my instructions.
Скъпи царю, помисли добре върху думите ми и ще видиш, че те са целебно лекарство. Укроти своя гняв, защото той е най-опасният враг по пътя на себепознанието. Аз ти желая щастие и добро, затова те моля, вслушай се в съветите ми.
Purport
Пояснение
Dhruva Mahārāja was a liberated soul, and actually he was not angry with anyone. But because he was the ruler, it was his duty to become angry for some time in order to keep law and order in the state. His brother, Uttama, was without fault, yet he was killed by one of the Yakṣas. It was the duty of Dhruva Mahārāja to kill the offender (life for life) because Dhruva was the king. When the challenge came, Dhruva Mahārāja fought vehemently and punished the Yakṣas sufficiently. But anger is such that if one increases it, it increases unlimitedly. In order that Dhruva Mahārāja’s kingly anger not exceed the limit, Manu was kind enough to check his grandson. Dhruva Mahārāja could understand the purpose of his grandfather, and he immediately stopped the fighting. The words śrutena bhūyasā, “by constantly hearing,” are very important in this verse. By constantly hearing about devotional service, one can check the force of anger, which is detrimental to the process of devotional service. Śrīla Parīkṣit Mahārāja said that the constant hearing of the pastimes of the Lord is the panacea for all material diseases. Everyone, therefore, should hear about the Supreme Personality of Godhead constantly. By hearing one can always remain in equilibrium, and thus his progress in spiritual life will not be hampered.
Дхрува Маха̄ра̄джа бил освободена душа и всъщност не изпитвал ненавист към никого. Но като държавен глава, той бил длъжен да даде воля на гнева си, за да защити законността в царството. Негов царски дълг било да накаже убиеца на брат си Уттама (живот за живот). Дхрува Маха̄ра̄джа отвърнал на предизвикателството, като яростно се сражавал с якш̣ите и получил достойно възмездие. Но гневът е такова чувство, че веднъж възникне ли, нараства, без да знае предели. Затова Ману решил да възпре внука си, преди царският му гняв да е прехвърлил всички граници. Дхрува Маха̄ра̄джа разбрал добрите подбуди на дядо си и веднага спрял битката. В тази строфа особено внимание заслужават думите шрутена бхӯяса̄ – „чрез постоянно слушане“. Ако постоянно слуша за преданото служене, човек намира сили да обуздае гнева си, който се отразява много неблагоприятно върху процеса на преданото служене. Шрӣла Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа е казал, че постоянното слушане за забавленията на Бога е лек срещу всички материални болести. Затова всеки трябва да слуша редовно за Върховната Божествена Личност. По този начин той винаги ще бъде уравновесен и спокоен и безпрепятствено ще може да напредва по духовния път.
Dhruva Mahārāja’s becoming angry with the miscreants was quite appropriate. There is a short story in this connection about a snake who became a devotee upon instruction by Nārada, who instructed him not to bite anymore. Since ordinarily a snake’s business is to fatally bite other living entities, as a devotee he was forbidden to do so. Unfortunately, people took advantage of this nonviolence on the part of the snake, especially the children, who began to throw stones at him. He did not bite anyone, however, because it was the instruction of his spiritual master. After a while, when the snake met his spiritual master, Nārada, he complained, “I have given up the bad habit of biting innocent living entities, but they are mistreating me by throwing stones at me.” Upon hearing this, Nārada Muni instructed him, “Don’t bite, but do not forget to expand your hood as if you were going to bite. Then they will go away.” Similarly, a devotee is always nonviolent; he is qualified with all good characteristics. But, in the common world, when there is mischief made by others, he should not forget to become angry, at least for the time being, in order to drive away the miscreants.
Гневът на Дхрува Маха̄ра̄джа срещу злосторниците бил справедлив. Тук можем да припомним случката със змията, която благодарение на поученията на На̄рада станала предана и спряла да хапе. За змиите е естествено да нанасят смъртоносни ухапвания на останалите създания, но змията, за която говорим, станала предана и На̄рада ѝ забранил да хапе. За жалост хората, и най-вече децата, взели да злоупотребяват с нейното миролюбие и да я замерят с камъни. Ала въпреки това тя не си позволила да ухапе никого, защото била вярна на обещанието, което дала на духовния си учител. След време змията отново срещнала На̄рада и му се оплакала: „Аз се разделих с лошия си навик да хапя невинни създания, но хората започнаха да ме мъчат и да хвърлят по мене камъни“. На̄рада Муни ѝ казал: „Тогава недей да хапеш, но издувай качулката си, сякаш всеки миг ще скочиш и ще ухапеш мъчителите си. Така те ще се разбягват от страх“. Преданият притежава всички добродетели и не обича насилието. Но когато хората около него му причиняват злини, той трябва да даде воля на гнева си, макар и за кратко, за да прогони злосторниците.