Text 25
ТЕКСТ 25
Devanagari
Деванагари (азбука)
अथापि ह्यनहङ्कारान्नाज्यते गुणकर्मभि: ॥ २५ ॥
Text
Текст
sa evāvati hanti ca
athāpi hy anahaṅkārān
nājyate guṇa-karmabhiḥ
са ева̄вати ханти ча
атха̄пи хй анахан̇ка̄ра̄н
на̄джяте гун̣а-кармабхих̣
Synonyms
Дума по дума
saḥ — He; eva — certainly; viśvam — the universe; sṛjati — creates; saḥ — He; eva — certainly; avati — maintains; hanti — annihilates; ca — also; atha api — moreover; hi — certainly; anahaṅkārāt — from being without ego; na — not; ajyate — becomes entangled; guṇa — by the modes of material nature; karmabhiḥ — by activities.
сах̣ – Той; ева – несъмнено; вишвам – вселената; ср̣джати – създава; сах̣ – Той; ева – несъмнено; авати – поддържа; ханти – унищожава; ча – също; атха апи – освен това; хи – несъмнено; анахан̇ка̄ра̄т – лишен от его; на – не; аджяте – е обвързан; гун̣а – от гун̣ите на материалната природа; кармабхих̣ – от дейности.
Translation
Превод
The Supreme Personality of Godhead creates this material world, maintains it, and annihilates it in due course of time, but because He is transcendental to such activities, He is never affected by ego in such action or by the modes of material nature.
Богът, Върховната Личност, създава материалния свят, поддържа го и накрая го унищожава, но понеже е трансцендентален, не върши тези дейности под натиска на лъжливото его и не е подвластен на гун̣ите на материалната природа.
Purport
Пояснение
In this verse the word anahaṅkāra means “without ego.” The conditioned soul has a false ego, and as a result of his karma he gets different types of bodies in this material world. Sometimes he gets the body of a demigod, and he thinks that body to be his identity. Similarly, when he gets the body of a dog he identifies his self with that body. But for the Supreme Personality of Godhead there is no such distinction between the body and the soul. Bhagavad-gītā, therefore, certifies that anyone who thinks of Kṛṣṇa as an ordinary human being is without knowledge of His transcendental nature and is a great fool. The Lord says, na māṁ karmāṇi limpanti: He is not affected by anything He does, because He is never contaminated by the material modes of nature. That we have a material body proves that we are infected by the three material modes of nature. The Lord says to Arjuna, “You and I had many, many births previously, but I remember everything, whereas you do not.” That is the difference between the living entity, or conditioned soul, and the Supreme Soul. The Supersoul, the Supreme Personality of Godhead, has no material body, and because He has no material body, He is not affected by any work He executes. There are many Māyāvādī philosophers who consider that Kṛṣṇa’s body is the effect of a concentration of the material mode of goodness, and they distinguish Kṛṣṇa’s soul from Kṛṣṇa’s body. The real situation, however, is that the body of the conditioned soul, even if he has a large accumulation of material goodness, is material, whereas Kṛṣṇa’s body is never material; it is transcendental. Kṛṣṇa has no false ego, for He does not identify Himself with the false and temporary body. His body is always eternal; He descends to this world in His own original, spiritual body. This is explained in Bhagavad-gītā as paraṁ bhāvam. The words paraṁ bhāvaṁ and divyam are especially significant in understanding Kṛṣṇa’s personality.
Думата анахан̇ка̄ра, използвана в тази строфа, значи „лишен от его“. Обусловената душа има лъжливо его и под действието на своята карма се въплъщава в различни тела в материалния свят. Понякога тя попада в тяло на полубог и тогава си мисли, че е полубог. Друг път получава кучешко тяло и започва да се мисли за куче. Между тялото и душата на Върховната Божествена Личност обаче няма разлика. Затова тези, които смятат Кр̣ш̣н̣а за обикновен човек, в Бхагавад-гӣта̄ са наречени глупаци, лишени от знание за трансценденталната му природа. Богът казва: на ма̄м̇ карма̄н̣и лимпанти – Той не е обвързан от действията си, защото гун̣ите на материалната природа нямат власт над него. А ние сме подвластни на трите материални гун̣и и това се доказва от самия факт, че сме въплътени в материални тела. Богът казва на Арджуна: „И ти, и Аз сме се раждали много пъти, но Аз помня всичките си явявания, а ти – не“. В това се състои разликата между живото същество, или обусловената душа, и Върховната Душа. Свръхдушата, Върховната Божествена Личност, няма материално тяло. И тъй като няма материално тяло, Тя не е обвързвана от резултатите на дейностите, които извършва. Много философи ма̄я̄ва̄дӣ смятат, че тялото на Кр̣ш̣н̣а е въплъщение на материалното добро, като по този начин разграничават душата на Кр̣ш̣н̣а и тялото му. Но истината е, че колкото и да е изпълнено с материално добро, тялото на обусловената душа си остава материално, докато тялото на Кр̣ш̣н̣а е напълно трансцендентално, духовно и няма нищо общо с материята. Кр̣ш̣н̣а няма лъжливо его, защото не се отъждествява с илюзорно и тленно тяло. Неговото тяло винаги е духовно и вечно. Когато идва в материалния свят, Той се появява в същото това свое тяло, изначално и трансцендентално. В Бхагавад-гӣта̄ тялото на Кр̣ш̣н̣а е наречено парам̇ бха̄вам. Думите парам̇ бха̄вам и дивям са изключително важни, за да разберем правилно личността на Кр̣ш̣н̣а.