Text 10
ТЕКСТ 10
Devanagari
Деванагари (азбука)
प्रतीयत उपद्रष्टु: स्वशिरश्छेदनादिक: ॥ १० ॥
Text
Текст
puṁsa ātma-viparyayaḥ
pratīyata upadraṣṭuḥ
sva-śiraś chedanādikaḥ
пум̇са а̄тма-випаряях̣
пратӣята упадраш̣т̣ух̣
сва-шираш чхедана̄диках̣
Synonyms
Дума по дума
ят – така; артхена – цел или смисъл; вина̄ – без; амуш̣я – на такова; пум̇сах̣ – на живото същество; а̄тма-випаряях̣ – страда от лъжливото самоотъждествяване; пратӣяте – така изглежда; упадраш̣т̣ух̣ – на този, който наблюдава отстрани; сва-ширах̣ – собствената глава; чхедана-а̄диках̣ – отсичане.
Translation
Превод
The living entity is in distress regarding his self-identity. He has no factual background, like a man who dreams that he sees his head cut off.
Живото същество страда единствено от лъжливото самоотъждествяване. В действителност то няма повече основания за безпокойство от оня човек, който насън вижда как му отсичат главата.
Purport
Пояснение
A teacher in school once threatened his pupil that he would cut off the pupil’s head and hang it on the wall so that the child could see how his head had been cut off. The child became frightened and stopped his mischief. Similarly, the miseries of the pure soul and the disruption of his self-identification are managed by the external energy of the Lord, which controls those mischievous living entities who want to go against the will of the Lord. Actually there is no bondage or misery for the living entity, nor does he ever lose his pure knowledge. In his pure consciousness, when he thinks a little seriously about his position, he can understand that he is eternally subordinate to the mercy of the Supreme and that his attempt to become one with the Supreme Lord is a false illusion. Life after life the living entity falsely tries to lord it over material nature and become the lord of the material world, but there is no tangible result. At last, when frustrated, he gives up his material activities and tries to become one with the Lord and speculate with much jugglery of words, but without success.
Веднъж в училище учителят заплашил едно от децата, че ще му отреже главата и за назидание ще я окачи на стената, за да я гледа то как виси. Детето се уплашило и спряло да лудува. По подобен начин причина за страданията на чистата душа и за неправилното ѝ самоотъждествяване е външната енергия, държаща под контрол непокорните живи същества, които не искат да се подчиняват на волята на Бога. Всъщност живото същество не може нито да бъде поробено, нито да е нещастно, нито някога да бъде лишено от присъщото му чисто знание. Когато човек е с ясно съзнание и се замисли по-сериозно върху положението си, той ще разбере, че е вечнозависим от милостта на Върховния Бог и че опитът му да се слее с него е невъзможен. Раждане след раждане живото същество се опитва да подчини на властта си материалната природа и да стане господар на материалния свят, но не постига никакъв резултат. И накрая, когато се отчае, то се отрича от материалните дейности и се опитва да се слее с Бога, отдавайки се на философстване, което е пълно със сложни софизми, но не води до никакъв успех.
These activities are performed under the dictation of the illusory energy. The experience is compared to the experience of one’s having his head cut off in a dream. The man whose head has been cut off also sees that his head has been cut off. If a person’s head is severed he loses his power to see. Therefore if a man sees that his head has been cut off, it means that he thinks like that in hallucination. Similarly a living entity is eternally subordinate to the Supreme Lord, and he has this knowledge with him, but, artificially, he thinks that he is God himself and that although he is God he has lost his knowledge due to māyā. This conception has no meaning, just as there is no meaning to seeing one’s head being cut off. This is the process by which knowledge is covered. And because this artificial rebellious condition of the living entity gives him all troubles, it is to be understood that he should take to his normal life as a devotee of the Lord and be relieved from the misconception of being God. The so-called liberation of thinking oneself God is that last reaction of avidyā by which the living entity is entrapped. The conclusion is that a living entity deprived of eternal transcendental service to the Lord becomes illusioned in many ways. Even in his conditional life he is the eternal servant of the Lord. His servitude under the spell of illusory māyā is also a manifestation of his eternal condition of service. Because he has rebelled against the service of the Lord, he is therefore put in the service of the māyā. He is still serving, but in a perverted manner. When he wants to get out of service under material bondage, he next desires to become one with the Lord. This is another illusion. The best course, therefore, is to surrender unto the Lord and thus get rid of the illusory māyā for good, as confirmed in Bhagavad-gītā (7.14):
Човек е заставен да действа по подобен начин от внушенията на заблуждаващата енергия. При това преживяванията му много приличат на преживяванията на човек, който сънува, че му отсичат главата. Този, който сънува такъв сън, вижда, че собствената му глава е отсечена. Но когато някой наистина се е разделил с главата си, заедно с нея той трябва да е загубил и способността да вижда. Следователно ако човек вижда, че главата му е отсечена, той просто халюцинира. В подобно положение се намира и живото същество: то винаги е подчинено на Върховния Бог и дълбоко в себе си знае това, ала продължава да се самозалъгва, че е самият Бог, който под влиянието на ма̄я̄ просто е забравил това. Тази концепция е напълно безсмислена, както са безсмислени халюцинациите на човека, който уж вижда собствената си глава отсечена. По този начин илюзията покрива знанието на живото същество. И понеже това противоестествено състояние на непокорство причинява страдания на живото същество, затова е толкова важно всеки да се върне към нормалното си съществуване, да стане предан на Бога и да се освободи от лъжливата представа, че е равен на Бога. Мнимото освобождение на човека, който се мисли за Бог, е последният капан, който авидя̄ поставя на пътя на живото същество. И така, в заключение можем да кажем, че живото същество, което се е разделило с вечното трансцендентално служене за Бога, става жертва на илюзията. Но дори в обусловеното си съществуване то пак си остава вечен слуга на Бога. Служенето му под омагьосващото въздействие на илюзорната ма̄я̄ също е един вид проявление на вечното му положение, положението му на слуга. Когато живото същество се разбунтува срещу служенето за Бога, то е принудено да служи на ма̄я̄. То пак продължава да служи, но служенето му вече приема изкривени форми. А когато накрая поиска да се освободи от материалното робство и да престане да служи в материалния свят, то пожелава да се слее с Бога. Това е поредната му илюзия. Следователно най-доброто нещо, което човек може да направи, е да се отдаде на Бога и така завинаги да се избави от илюзията на ма̄я̄, както утвърждава и Бхагавад-гӣта̄ (7.14):
mama māyā duratyayā
mām eva ye prapadyante
māyām etāṁ taranti te
мама ма̄я̄ дуратяя̄
ма̄м ева йе прападянте
ма̄я̄м ета̄м̇ таранти те