Text 14
ТЕКСТ 14
Devanagari
Деванагари (азбука)
च्छन्नोऽयथेन्द्रियगुणार्थचिदात्मकोऽहम् ।
तेनाविकुण्ठमहिमानमृषिं तमेनं
वन्दे परं प्रकृतिपूरुषयो: पुमांसम् ॥ १४ ॥
Text
Текст
cchanno ’yathendriya-guṇārtha-cid-ātmako ’ham
tenāvikuṇṭha-mahimānam ṛṣiṁ tam enaṁ
vande paraṁ prakṛti-pūruṣayoḥ pumāṁsam
ччханно 'ятхендрия-гун̣а̄ртха-чид-а̄тмако 'хам
тена̄викун̣т̣ха-махима̄нам р̣ш̣им̇ там енам̇
ванде парам̇ пракр̣ти-пӯруш̣айох̣ пума̄м̇сам
Synonyms
Дума по дума
yaḥ — who; pañca-bhūta — five gross elements; racite — made of; rahitaḥ — separated; śarīre — in the material body; channaḥ — covered; ayathā — unfitly; indriya — senses; guṇa — qualities; artha — objects of senses; cit — ego; ātmakaḥ — consisting of; aham — I; tena — by a material body; avikuṇṭha-mahimānam — whose glories are unobscured; ṛṣim — all-knowing; tam — that; enam — unto Him; vande — I offer obeisances; param — transcendental; prakṛti — to material nature; pūruṣayoḥ — to the living entities; pumāṁsam — unto the Supreme Personality of Godhead.
ях̣ – което; пан̃ча-бхӯта – пет груби елемента; рачите – изградено от; рахитах̣ – отделена; шарӣре – от материалното тяло; чханнах̣ – покрита; аятха̄ – неправилно; индрия – сетива; гун̣а – качества; артха – обекти на сетивата; чит – его; а̄тмаках̣ – изградено; ахам – аз; тена – от материалното тяло; авикун̣т̣ха-махима̄нам – чието величие е непомрачено; р̣ш̣им – всезнаещ; там – това; енам – на него; ванде – отдавам почитания; парам – трансцендентален; пракр̣ти – към материалната природа; пӯруш̣айох̣ – към живите същества; пума̄м̇сам – на Върховната Божествена Личност.
Translation
Превод
I am separated from the Supreme Lord because of my being in this material body, which is made of five elements, and therefore my qualities and senses are being misused, although I am essentially spiritual. Because the Supreme Personality of Godhead is transcendental to material nature and the living entities, because He is devoid of such a material body, and because He is always glorious in His spiritual qualities, I offer my obeisances unto Him.
Като приех това материално тяло, състоящо се от пет елемента, аз се отделих от Върховния Бог и сега качествата и сетивата ми не се използват по предназначение, въпреки че аз самата съм духовна по същност. Ала Богът, Върховната Личност, е отвъд материалната природа и живите същества, Той няма материално тяло и винаги е изпълнен с велики и нетленни духовни качества. Затова с най-дълбока почит се скланям пред него.
Purport
Пояснение
The difference between the living entity and the Supreme Personality of Godhead is that the living entity is prone to be subjected to material nature, whereas the Supreme Godhead is always transcendental to material nature as well as to the living entities. When the living entity is put into material nature, then his senses and qualities are polluted, or designated. There is no possibility for the Supreme Lord to become embodied by material qualities or material senses, for He is above the influence of material nature and cannot possibly be put in the darkness of ignorance like the living entities. Because of His full knowledge, He is never subjected to the influence of material nature. Material nature is always under His control, and it is therefore not possible that material nature can control the Supreme Personality of Godhead.
Разликата между живото същество и Върховната Божествена Личност се състои в това, че живото същество има склонност да попада под влиянието на материалната природа, докато Върховният Бог винаги остава трансцендентален към материята и живите същества. Когато живото същество се озове в материалната природа, сетивата и качествата му се замърсяват, т.е. стават обусловени. Върховният Бог не може да бъде обусловен от материални качества или материални сетива, защото е отвъд влиянието на материалната природа и, за разлика от живите същества, не може да се окаже в мрака на невежеството. Заради съвършеното си знание Той никога не е подвластен на материалната природа. Материалната енергия винаги е под негов контрол и затова никога не може да го подчини.
Since the identity of the living entity is very minute, he is prone to be subjected to material nature, but when he is freed from this material body, which is false, he attains the same spiritual nature as the Supreme Lord. At that time there is no qualitative difference between him and the Supreme Lord, but because he is not so quantitatively powerful as to never be put under the influence of material nature, he is quantitatively different from the Lord.
Живото същество е склонно да попада под влиянието на материалната природа, защото по природа е безкрайно малко. Но когато отхвърли оковите на илюзорното материално тяло, то постига същата духовна природа, каквато притежава и Върховният Бог. Между него и Бога няма качествена разлика, но то не притежава могъществото, което би му позволило никога да не попада под влиянието на материалната природа. Ето защо живото същество се различава от Бога в количествено отношение.
The entire process of devotional service is to purify oneself of this contamination of material nature and put oneself on the spiritual platform, where he is qualitatively one with the Supreme Personality of Godhead. In the Vedas it is said that the living entity is always free. Asaṅgo hy ayaṁ puruṣaḥ. The living entity is liberated. His material contamination is temporary, and his actual position is that he is liberated. This liberation is achieved by Kṛṣṇa consciousness, which begins from the point of surrender. Therefore it is said here, “I offer my respectful obeisances unto the Supreme Person.”
Процесът на преданото служене има за цел да пречисти живото същество от материалните замърсявания и да го издигне до духовно равнище, до качествено равенство с Върховната Божествена Личност. Във Ведите се казва, че живото същество винаги е свободно. Асан̇го хй аям̇ пуруш̣ах̣. Материалното замърсяване го покрива само временно, а истинското му състояние е състоянието, в което то е свободно. Това освобождение се постига чрез процеса на Кр̣ш̣н̣а съзнание, започващ от мига, в който живото същество се отдава на Върховния Бог. Затова в тази строфа се казва: „С най-дълбока почит се скланям пред Върховната Личност“.