Text 28
ТЕКСТ 28
Devanagari
Деванагари (азбука)
सा त्वां ब्रह्मन्नृपवधू: काममाशु भजिष्यति ॥ २८ ॥
Text
Текст
yatremān parivatsarān
sā tvāṁ brahman nṛpa-vadhūḥ
kāmam āśu bhajiṣyati
ятрема̄н париватсара̄н
са̄ тва̄м̇ брахман нр̣па-вадхӯх̣
ка̄мам а̄шу бхаджиш̣яти
Synonyms
Дума по дума
сама̄хитам – е установено; те – твоето; хр̣даям – сърце; ятра – в което; има̄н – през всички тези; париватсара̄н – години; са̄ – тя; тва̄м – ти; брахман – о, бра̄хман̣е; нр̣па-вадхӯх̣ – принцесата; ка̄мам – както желаеш; а̄шу – много скоро; бхаджиш̣яти – ще служи.
Translation
Превод
That princess, O holy sage, will be just the type you have been thinking of in your heart for all these long years. She will soon be yours and will serve you to your heart’s content.
О, святи мъдрецо, тази принцеса ще бъде точно такава, за каквато си мечтал в сърцето си през всички тези дълги години. Скоро тя ще стане твоя жена и ще те удовлетворява със служенето си.
Purport
Пояснение
The Lord awards all benedictions according to the heart’s desire of a devotee, so the Lord informed Kardama Muni, “The girl who is coming to be married with you is a princess, the daughter of Emperor Svāyambhuva, and so just suitable for your purpose.” Only by God’s grace can one get a nice wife just as he desires. Similarly, it is only by God’s grace that a girl gets a husband suitable to her heart. Thus it is said that if we pray to the Supreme Lord in every transaction of our material existence, everything will be done very nicely and just suitable to our heart’s desire. In other words, in all circumstances we must take shelter of the Supreme Personality of Godhead and depend completely on His decision. Man proposes, God disposes. The fulfillment of desires, therefore, should be entrusted to the Supreme Personality of Godhead; that is the nicest solution. Kardama Muni desired only a wife, but because he was a devotee of the Lord, the Lord selected a wife for him who was the Emperor’s daughter, a princess. Thus Kardama Muni got a wife beyond his expectation. If we depend on the choice of the Supreme Personality of Godhead, we will receive benedictions in greater opulence than we desire.
Богът изпълнява и най-съкровените желания на предания, затова казал на Кардама Муни: „Момичето, което ще се омъжи за теб, е принцеса, дъщеря на император Сва̄ямбхува, и е напълно подходящо за теб“. Само по милостта на Бога човек може да получи добра съпруга, такава, за каквато е мечтал. И пак само по милостта на Бога девойката може да получи подходящ съпруг, който да е скъп на сърцето ѝ. Затова се казва, че ако за всяка дейност в материалното си съществуване се молим на Върховния Бог, постоянно ще ни съпътства успех и ще се осъществяват и най-съкровените ни желания. С други думи, при всички обстоятелства трябва да търсим подслон при Върховната Божествена Личност и за всичко трябва да се уповаваме на решението на Бога. Човек предполага, Господ разполага. Следователно изпълняването на желанията си трябва да предоставим на Върховната Божествена Личност – това е най-мъдрото разрешение. Кардама Муни желаел просто съпруга, но понеже бил предан, Богът избрал за него принцеса, дъщеря на император. Така Кардама Муни получил съпруга, за каквато не бил и мечтал. Ако се уповаваме на избора на Върховната Божествена Личност, ще получим от него благословии, за каквито не сме и мечтали.
It is also significantly noted here that Kardama Muni was a brāhmaṇa, whereas Emperor Svāyambhuva was a kṣatriya. Therefore, intercaste marriage was current even in those days. The system was that a brāhmaṇa could marry the daughter of a kṣatriya, but a kṣatriya could not marry the daughter of a brāhmaṇa. We have evidences from the history of the Vedic age that Śukrācārya offered his daughter to Mahārāja Yayāti, but the King had to refuse to marry the daughter of a brāhmaṇa; only with the special permission of the brāhmaṇa could they marry. Thus intercaste marriage was not prohibited in the olden days, many millions of years ago, but there was a regular system of social behavior.
Освен това трябва да отбележим, че Кардама Муни бил бра̄хман̣а, а император Сва̄ямбхува – кш̣атрия. Следователно дори в онези дни междукастовите бракове не били изключение. Според обичая един бра̄хман̣а можел да се ожени за дъщерята на кш̣атрия, но един кш̣атрия не можел да се ожени за дъщерята на бра̄хман̣а. От ведическата история знаем, че когато Шукра̄ча̄ря предложил дъщеря си на Маха̄ра̄джа Яя̄ти, царят отначало отказал да се ожени за нея, защото била дъщеря на бра̄хман̣а. Те можели да се оженят само със специалното разрешение на бра̄хман̣а. И така, междукастовите бракове не били забранени дори в онези времена, но можели да се сключват само при строгото спазване на определени обществени норми.