Text 19
ТЕКСТ 19
Devanagari
Деванагари (азбука)
विज्ञानदृग्वीर्यसुरन्धिताशय: ।
स्वपार्ष्णिनापीड्य गुदं ततोऽनिलं
स्थानेषु षट्सून्नमयेज्जितक्लम: ॥ १९ ॥
Text
Текст
vijñāna-dṛg-vīrya-surandhitāśayaḥ
sva-pārṣṇināpīḍya gudaṁ tato ’nilaṁ
sthāneṣu ṣaṭsūnnamayej jita-klamaḥ
вигя̄на-др̣г-вӣря-сурандхита̄шаях̣
сва-па̄рш̣н̣ина̄пӣд̣я гудам̇ тато 'нилам̇
стха̄неш̣у ш̣ат̣сӯннамайедж джита-кламах̣
Synonyms
Дума по дума
ittham — thus, by Brahman realization; muniḥ — the philosopher; tu — but; uparamet — should retire; vyavasthitaḥ — well situated; vijñāna-dṛk — by scientific knowledge; vīrya — strength; su-randhita — well regulated; āśayaḥ — aim of life; sva-pārṣṇinā — with the heel of one’s foot; āpīḍya — by blocking; gudam — the air hole; tataḥ — thereafter; anilam — life air; sthāneṣu — in the places; ṣaṭsu — six primary; unnamayet — must be lifted; jita-klamaḥ — by extinguishing material desires.
иттхам – така (чрез осъзнаването на Брахман); муних̣ – философът; ту – но; упарамет – трябва да се оттегли; вявастхитах̣ – добре установен; вигя̄на-др̣к – чрез научното знание; вӣря – сила; су-рандхита – добре управляван; а̄шаях̣ – целта на живота; сва-па̄рш̣н̣ина̄ – с петата на крака; а̄пӣд̣я – като запуши; гудам – въздушния проход; татах̣ – след това; анилам – жизнения дъх; стха̄неш̣у – в местата; ш̣ат̣су – шест основни; уннамайет – трябва да се повдигне; джита-кламах̣ – като се потушат материалните желания.
Translation
Превод
By the strength of scientific knowledge, one should be well situated in absolute realization and thus be able to extinguish all material desires. One should then give up the material body by blocking the air hole [through which stool is evacuated] with the heel of one’s foot and by lifting the life air from one place to another in the six primary places.
Чрез силата на научното знание човек трябва да се установи в осъзнаването на Абсолюта и по този начин да потуши всичките си материални желания. След това трябва да напусне материалното си тяло, като запуши с пета въздушния проход (през който се изхвърлят изпражненията) и постепенно издига жизнения си дъх през шестте основни центъра.
Purport
Пояснение
There are many durātmās who claim to have realized themselves as Brahman and yet are unable to conquer material desires. In the Bhagavad-gītā (18.54) it is clearly explained that an absolutely self-realized soul becomes completely aloof from all material desires. Material desires are based on the false ego of the living being and are exhibited by his childish and useless activities to conquer the laws of material nature and by his desire to lord it over the resources of the five elements. With such a mentality, one is led to believe in the strength of material science, with its discovery of atomic energy and space travel by mechanical vehicles, and by such tiny advancements in material science the false egoist tries to challenge even the strength of the Supreme Lord, who can finish all man’s tiny endeavors in less than a second. The well-situated self, or Brahman-realized soul, perfectly understands that the Supreme Brahman, or the Personality of Godhead, is the all-powerful Vāsudeva and that he (the self-realized living being) is a part and parcel of the supreme whole. As such, his constitutional position is to cooperate with Him in all respects in the transcendental relation of the served and the servitor. Such a self-realized soul ceases to exhibit his useless activities of attempting to lord it over material nature. Being scientifically well informed, he fully engages himself in faithful devotion to the Lord.
Има много дура̄тми, които твърдят, че са осъзнали, че са Брахман. Но в същото време те не са в състояние да победят материалните си желания. В Бхагавад-гӣта̄ (18.54) ясно е казано, че себепозналата се душа е напълно свободна от материални желания. Материалните желания се дължат на лъжливото его на живото същество и намират израз в безсмислените му и наивни опити да победи законите на материалната природа и да господства над богатствата ѝ, изградени от петте елемента. Човек, който има такъв манталитет, започва да вярва в могъществото на материалната наука, открила ядрената енергия и механичните средства за пътешествия в космоса. И на основата на тези нищожни постижения човекът, движен от лъжливото его, се осмелява да поставя под съмнение дори властта на Върховния Бог, който за по-малко от миг може да сложи край на всички жалки човешки усилия. Душата, която е осъзнала Брахман и по този начин е възстановила първоначалното си положение, разбира съвършено, че Върховният Брахман, Божествената Личност, е всемогъщият Ва̄судева и тя (себепозналото се живо същество) е неотделима частица от върховното цяло. Следователно естественото ѝ положение е да сътрудничи на Бога, намирайки се с него в трансценденталните отношения слуга – господар. Една такава душа прекратява безсмислените си опити да господства над материалната природа. Благодарение на истинското си знание тя се отдава на Бога с вярност и преданост.
The expert yogī who has thoroughly practiced the control of the life air by the prescribed method of the yoga system is advised to quit the body as follows. He should plug up the evacuating hole with the heel of the foot and then progressively move the life air on and on to six places: the navel, abdomen, heart, chest, palate, eyebrows and cerebral pit. Controlling the life air by the prescribed yogic process is mechanical, and the practice is more or less a physical endeavor for spiritual perfection. In olden days such practice was very common for the transcendentalist, for the mode of life and character in those days were favorable. But in modern days, when the influence of Kali Age is so disturbing, practically everyone is untrained in this art of bodily exercise. Concentration of the mind is more easily attained in these days by the chanting of the holy name of the Lord. The results are more effective than those derived from the inner exercise of the life air.
Опитният йогӣ, който умее да управлява жизнения си дъх чрез предписаните методи на йога системата, трябва да напусне тялото си по следния начин. С петата си той трябва да запуши прохода, през който се освобождават изпражненията, и постепенно да издига жизнения си дъх през шестте основни центъра: пъпа, корема, сърцето, гърдите, небцето, веждите и темето. Този начин за управляване на жизнения дъх е механичен и практикуването му повече или по-малко се свежда до опити да се постигне духовно съвършенство чрез полагане на физически усилия. По-рано този метод е бил широко разпространен сред трансценденталистите, защото е отговарял на начина на живот и склонностите на хората в онези времена. Но в днешно време, когато под влияние на епохата на Кали всички са толкова неспокойни, практически никой не е способен да изпълнява такива физически упражнения. В днешно време е по-лесно човек да концентрира ума си чрез един друг метод – възпяването на святото име на Бога. Той е по-резултатен от управляването на жизнения дъх.