Text 11
ТЕКСТ 11
Devanagari
Деванагари (азбука)
अध्यगान्महदाख्यानं नित्यं विष्णुजनप्रिय: ॥ ११ ॥
Text
Текст
bhagavān bādarāyaṇiḥ
adhyagān mahad ākhyānaṁ
nityaṁ viṣṇu-jana-priyaḥ
бхагава̄н ба̄дара̄ян̣их̣
адхяга̄н махад а̄кхя̄нам̇
нитям̇ виш̣н̣у-джана-приях̣
Synonyms
Дума по дума
hareḥ — of Hari, the Personality of Godhead; guṇa — transcendental attributes; ākṣipta — being absorbed in; matiḥ — mind; bhagavān — powerful; bādarāyaṇiḥ — the son of Vyāsadeva; adhyagāt — underwent studies; mahat — great; ākhyānam — narration; nityam — regularly; viṣṇu-jana — devotees of the Lord; priyaḥ — beloved.
харех̣ – на Хари, Божествената Личност; гун̣а – трансцендентални качества; а̄кш̣ипта – потопен в; матих̣ – ум; бхагава̄н – могъщ; ба̄дара̄ян̣их̣ – синът на Вя̄садева; адхяга̄т – изучи; махат – велико; а̄кхя̄нам – повествование; нитям – редовно; виш̣н̣у-джана – предани на Бога; приях̣ – любим.
Translation
Превод
Śrīla Śukadeva Gosvāmī, son of Śrīla Vyāsadeva, was not only transcendentally powerful. He was also very dear to the devotees of the Lord. Thus he underwent the study of this great narration [Śrīmad-Bhāgavatam].
Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ, синът на Шрӣла Вя̄садева, не само притежаваше трансцендентално могъщество, но и бе много скъп на преданите на Бога. И така, той пристъпи към изучаването на това велико повествование („Шрӣмад Бха̄гаватам“).
Purport
Пояснение
According to Brahma-vaivarta Purāṇa, Śrīla Śukadeva Gosvāmī was a liberated soul even within the womb of his mother. Śrīla Vyāsadeva knew that the child, after his birth, would not stay at home. Therefore he (Vyāsadeva) impressed upon him the synopsis of the Bhāgavatam so that the child could be made attached to the transcendental activities of the Lord. After his birth, the child was still more educated in the subject of the Bhāgavatam by recitation of the actual poems.
Според Брахма-ваиварта Пура̄н̣а Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ бил освободена душа още докато се намирал в утробата на майка си. Шрӣла Вя̄садева знаел, че когато синът му се роди, няма да се задържи за дълго у дома. Той (Вя̄садева) му изложил накратко Бха̄гаватам, за да може детето да се привърже към трансценденталните дейности на Бога. След като се родило, детето разбрало съдържанието на Бха̄гаватам още по-задълбочено благодарение на повтарянето на самите стихове.
The idea is that generally the liberated souls are attached to the feature of impersonal Brahman with a monistic view of becoming one with the supreme whole. But by the association of pure devotees like Vyāsadeva, even the liberated soul becomes attracted to the transcendental qualities of the Lord. By the mercy of Śrī Nārada, Śrīla Vyāsadeva was able to narrate the great epic of Śrīmad-Bhāgavatam, and by the mercy of Vyāsadeva, Śrīla Śukadeva Gosvāmī was able to grasp the import. The transcendental qualities of the Lord are so attractive that Śrīla Śukadeva Gosvāmī became detached from being completely absorbed in impersonal Brahman and positively took up the personal activity of the Lord.
Проблемът е в това, че обикновено освободените души са привързани към безличностния аспект (Брахман) и при това развиват монистични схващания за сливането с върховното цяло. Но чрез общуването с чисти предани като Вя̄садева дори освободените души започват да изпитват влечение към трансценденталните качества на Бога. По милостта на Шрӣ На̄рада Шрӣла Вя̄садева успял да създаде великия епос Шрӣмад Бха̄гаватам, а по милостта на Вя̄садева Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ успял да вникне в смисъла му. Трансценденталните качества на Бога са толкова привлекателни, че Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ се освободил от привързаността си към състоянието на пълно потапяне в безличностния Брахман и се обърнал към личните дейности на Бога.
Practically he was thrown from the impersonal conception of the Absolute, thinking within himself that he had simply wasted so much time in devoting himself to the impersonal feature of the Supreme, or in other words, he realized more transcendental bliss with the personal feature than the impersonal. And from that time, not only did he himself become very dear to the viṣṇu-janas, or the devotees of the Lord, but also the viṣṇu-janas became very dear to him. The devotees of the Lord, who do not wish to kill the individuality of the living entities and who desire to become personal servitors of the Lord, do not very much like the impersonalists, and similarly the impersonalists, who desire to become one with the Supreme, are unable to evaluate the devotees of the Lord. Thus from time immemorial these two transcendental pilgrims have sometimes been competitors. In other words, each of them likes to keep separate from the other because of the ultimate personal and impersonal realizations. Therefore it appears that Śrīla Śukadeva Gosvāmī also had no liking for the devotees. But since he himself became a saturated devotee, he desired always the transcendental association of the viṣṇu-janas, and the viṣṇu-janas also liked his association, since he became a personal Bhāgavata. Thus both the son and the father were completely cognizant of transcendental knowledge in Brahman, and afterwards both of them became absorbed in the personal features of the Supreme Lord. The question as to how Śukadeva Gosvāmī was attracted by the narration of the Bhāgavatam is thus completely answered by this śloka.
Всъщност той отхвърлил безличностното схващане за Абсолюта и мислел, че напразно е загубил толкова време да осъзнава безличностния аспект на Върховния. Иначе казано, той разбрал, че личностният аспект дава много по-голямо трансцендентално блаженство, отколкото безличностния. И от този миг не само че станал много скъп на виш̣н̣у-джаните, преданите на Бога, но и те му станали много скъпи. Преданите на Бога, които не искат да убиват индивидуалността на живите същества и искат да станат лични слуги на Бога, не обичат много имперсоналистите. А от своя страна имперсоналистите, които искат да се слеят с Върховния, не могат да оценят правилно преданите на Бога. Затова от незапомнени времена между тези трансцендентални поклонници съществува съперничество. Те разбират по различен начин крайната цел на духовното познание и затова предпочитат да стоят далеч един от друг. Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ също като че ли не бил благосклонен към преданите. Но щом станал чист предан, той започнал постоянно да се стреми към обществото на виш̣н̣у-джаните, а и те обичали да общуват с него, защото той бил личност бха̄гавата. По този начин и синът, и бащата овладели до съвършенство трансценденталната наука за Брахман и след това мислите им били погълнати от личностния аспект на Върховния Бог. Тази шлока дава изчерпателен отговор на въпроса, как Шукадева Госва̄мӣ бил привлечен от повествованието на Шрӣмад Бха̄гаватам.