Text 33
ТЕКСТ 33
Devanagari
Деванагари (азбука)
अविद्ययात्मनि कृते इति तद्ब्रह्मदर्शनम् ॥ ३३ ॥
Text
Текст
pratiṣiddhe sva-saṁvidā
avidyayātmani kṛte
iti tad brahma-darśanam
пратиш̣иддхе сва-сам̇вида̄
авидяя̄тмани кр̣те
ити тад брахма-даршанам
Synonyms
Дума по дума
yatra — whenever; ime — in all these; sat-asat — gross and subtle; rūpe — in the forms of; pratiṣiddhe — on being nullified; sva-saṁvidā — by self-realization; avidyayā — by ignorance; ātmani — in the self; kṛte — having been imposed; iti — thus; tat — that is; brahma-darśanam — the process of seeing the Absolute.
ятра – когато; име – във всички тези; сат-асат – груби и фини; рӯпе – във формите на; пратиш̣иддхе – отстранени; сва-сам̇вида̄ – чрез себепознанието; авидяя̄ – чрез невежеството; а̄тмани – в аза; кр̣те – наложени; ити – така; тат – това е; брахма-даршанам – виждането на Абсолюта.
Translation
Превод
Whenever a person experiences, by self-realization, that both the gross and subtle bodies have nothing to do with the pure self, at that time he sees himself as well as the Lord.
Когато в процеса на себепознанието човек осъзнае, че грубото и финото тяло нямат нищо общо с чистото духовно аз, тогава той вижда истински и себе си, и Бога.
Purport
Пояснение
The difference between self-realization and material illusion is to know that the temporary or illusory impositions of material energy in the shape of gross and subtle bodies are superficial coverings of the self. The coverings take place due to ignorance. Such coverings are never effective in the person of the Personality of Godhead. Knowing this convincingly is called liberation, or seeing the Absolute. This means that perfect self-realization is made possible by adoption of godly or spiritual life. Self-realization means becoming indifferent to the needs of the gross and subtle bodies and becoming serious about the activities of the self. The impetus for activities is generated from the self, but such activities become illusory due to ignorance of the real position of the self. By ignorance, self-interest is calculated in terms of the gross and subtle bodies, and therefore a whole set of activities is spoiled, life after life. When, however, one meets the self by proper culture, the activities of the self begin. Therefore a man who is engaged in the activities of the self is called jīvan-mukta, or a liberated person even in the conditional existence.
Разликата между себепознанието и материалната илюзия се състои в това, че човекът, който е постигнал себепознание, разбира, че временните, илюзорните наслоения на материалната енергия под формата на грубото и финото тяло са само външни покрития на аза. Тези покрития са резултат от влиянието на невежеството. Те никога не могат да се докоснат до личността на Бога. Когато се убедим в това, тогава постигаме освобождение, т.е. виждаме Абсолюта. Това означава, че за да постигнем съвършено себепознание, трябва да водим божествен, духовен живот. Да се себепознаем, означава да станем безразлични към нуждите на грубото и финото тяло и да се съсредоточим върху дейностите на аза. Импулсът за извършване на дейности произлиза от аза, но когато човек не разбира истинската позиция на аза, дейностите стават илюзорни. В невежеството си живото същество отъждествява интересите си с онова, което е добро за грубото и за финото тяло. Така се обезсмислят всичките му дейности живот след живот. Дейностите на аза започват, когато следвайки пътя на истинското знание, човек осъзнае духовната си същност. Човек, който действа на равнището на аза, се нарича джӣван-мукта, личност, която е освободена дори в обусловеното битие.
This perfect stage of self-realization is attained not by artificial means, but under the lotus feet of the Lord, who is always transcendental. In the Bhagavad-gītā the Lord says that He is present in everyone’s heart, and from Him only all knowledge, remembrance or forgetfulness take place. When the living being desires to be an enjoyer of material energy (illusory phenomena), the Lord covers the living being in the mystery of forgetfulness, and thus the living being misinterprets the gross body and subtle mind to be his own self. And by culture of transcendental knowledge, when the living being prays to the Lord for deliverance from the clutches of forgetfulness, the Lord, by His causeless mercy, removes the living being’s illusory curtain, and thus he realizes his own self. He then engages himself in the service of the Lord in his eternal constitutional position, becoming liberated from the conditioned life. All this is executed by the Lord either through His external potency or directly by the internal potency.
Съвършеното равнище на себепознание не може да се постигне с изкуствени средства, а само чрез отдаване в лотосовите нозе на вечно трансценденталния Бог. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва, че присъства във всяко сърце и единствено от него произлизат знанието, паметта и забравата. Когато живото същество иска да се наслаждава на материалната енергия (илюзорните проявления), Богът го потапя в омаята на забравата и по този начин то погрешно приема грубото тяло и финия ум за собственото си аз. А когато живото същество напредва по пътя на трансценденталното знание и се моли на Бога да го избави от ноктите на забравата, от безпричинна милост Богът вдига илюзорната завеса и живото същество осъзнава собственото си аз. А след като се освободи от обусловения живот и заеме вечното си, естествено положение, то започва да служи на Бога. Богът извършва това или чрез външната си енергия, или направо чрез вътрешната си енергия.