Text 4
ТЕКСТ 4
Devanagari
Деванагари (азбука)
मुने: सुतोक्तो निऋर्तिस्तक्षकाख्य: ।
स साधु मेने न चिरेण तक्षका-
नलं प्रसक्तस्य विरक्तिकारणम् ॥ ४ ॥
Text
Текст
muneḥ sutokto nirṛtis takṣakākhyaḥ
sa sādhu mene na cireṇa takṣakā-
nalaṁ prasaktasya virakti-kāraṇam
мунех̣ сутокто нирр̣тис такш̣ака̄кхях̣
са са̄дху мене на чирен̣а такш̣ака̄-
налам̇ прасактася виракти-ка̄ран̣ам
Synonyms
Дума по дума
saḥ — he, the King; cintayan — thinking; ittham — like this; atha — now; aśṛṇot — heard; yathā — as; muneḥ — of the sage; suta-uktaḥ — uttered by the son; nirṛtiḥ — death; takṣaka-ākhyaḥ — in relation with the snake-bird; saḥ — he (the King); sādhu — well and good; mene — accepted; na — not; cireṇa — very long time; takṣaka — snake-bird; analam — fire; prasaktasya — for one who is too attached; virakti — indifference; kāraṇam — cause.
сах̣ – той, царят; чинтаян – мислейки; иттхам – ето така; атха – сега; ашр̣н̣от – чу; ятха̄ – както; мунех̣ – на мъдреца; сута-уктах̣ – произнесено от сина; нирр̣тих̣ – смърт; такш̣ака-а̄кхях̣ – по отношение на летящата змия; сах̣ – той (царят); са̄дху – добре; мене – прие; на – не; чирен̣а – дълго време; такш̣ака – летяща змия; аналам – огън; прасактася – за този, който е прекалено привързан; виракти – безразличие; ка̄ран̣ам – причина.
Translation
Превод
While the King was thus repenting, he received news of his imminent death, which would be due to the bite of a snake-bird, occasioned by the curse spoken by the sage’s son. The King accepted this as good news, for it would be the cause of his indifference toward worldly things.
Докато царят се разкайваше така, до него стигна вестта, че синът на мъдреца го е проклел и той ще трябва да умре от ухапването на една летяща змия. Царят прие това като добра вест, защото то щеше да му помогне да стане безразличен към светските неща.
Purport
Пояснение
Real happiness is achieved by spiritual existence or by cessation of the repetition of birth and death. One can stop the repetition of birth and death only by going back to Godhead. In the material world, even by attaining the topmost planet (Brahmaloka), one cannot get rid of the conditions of repeated birth and death, but still we do not accept the path of attaining perfection. The path of perfection frees one from all material attachments, and thus one becomes fit to enter into the spiritual kingdom. Therefore, those who are materially poverty-stricken are better candidates than those who are materially prosperous. Mahārāja Parīkṣit was a great devotee of the Lord and a bona fide candidate for entering into the kingdom of God, but even though he was so, his material assets as the Emperor of the world were setbacks to perfect attainment of his rightful status as one of the associates of the Lord in the spiritual sky. As a devotee of the Lord, he could understand that the cursing of the brāhmaṇa boy, although unwise, was a blessing upon him, being the cause of detachment from worldly affairs, both political and social. Śamīka Muni also, after regretting the incident, conveyed the news to the King as a matter of duty so that the King would be able to prepare himself to go back to Godhead. Śamīka Muni sent news to the King that foolish Śṛṅgi, his son, although a powerful brāhmaṇa boy, unfortunately had misused his spiritual power by cursing the King unwarrantedly. The incident of the King’s garlanding the muni was not sufficient cause for being cursed to death, but since there was no way to retract the curse, the King was informed to prepare for death within a week. Both Śamīka Muni and the King were self-realized souls. Śamīka Muni was a mystic, and Mahārāja Parīkṣit was a devotee. Therefore there was no difference between them in self-realization. Neither of them was afraid of meeting death. Mahārāja Parīkṣit could have gone to the muni to beg his pardon, but the news of imminent death was conveyed to the King with so much regret by the muni that the King did not want to shame the muni further by his presence there. He decided to prepare himself for his imminent death and find out the way to go back to Godhead.
Истинското щастие се постига в духовното битие, т.е. когато се прекрати повтарянето на раждането и смъртта. Човек може да сложи край на този кръговрат само като се върне при Бога. В материалния свят той не може да се освободи от необходимостта отново и отново да се ражда и умира дори и ако се издигне до най-висшата планета (Брахмалока). Въпреки това обаче ние не искаме да приемем пътя, водещ към съвършенството. Следвайки този път, човек се освобождава от всички материални привързаности и става достоен да влезе в духовното царство. Затова тези, които живеят в бедност, имат по-голям шанс за успех от хората, които преуспяват материално. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил велик предан на Бога и бил напълно достоен за царството на Бога. Но той бил император на целия свят и материалните му богатства били препятствия по пътя към съвършенството, към заслуженото от него положение на един от придружителите на Бога в духовното небе. Като предан на Бога, той знаел, че необмисленото проклятие на малкия бра̄хман̣а е благословия за него, защото щяло му помогне да се откъсне от светските си политически и обществени дейности. Шамӣка Муни много съжалявал за случилото се и сметнал за свой дълг да съобщи на царя вестта, за да може той да се приготви за завръщането си при Бога. Шамӣка Муни изпратил на царя известие, че глупавият му син Шр̣н̇ги, един могъщ малък бра̄хман̣а, е злоупотребил с духовната си сила и неоснователно е проклел царя. Това, че царят окичил този муни с мъртвата змия като с гирлянд, не било достатъчно основание за осъждането му на смърт. Но понеже проклятието не можело да се върне, съобщили на царя да се приготви да умре след една седмица. И Шамӣка Муни, и царят били осъзнали духовната си същност. Шамӣка Муни бил мистик, а Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил предан. И двамата се намирали на едно равнище в себепознанието, и двамата не се бояли да посрещнат смъртта. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит можел да отиде при мъдреца и да го помоли за прошка, но мъдрецът му бил предал вестта за неизбежната смърт с толкова много болка, че царят не искал да го кара с присъствието си да се срамува още повече. Той решил да се приготви за неминуемата смърт и да намери пътя за завръщане при Бога.
The life of a human being is a chance to prepare oneself to go back to Godhead, or to get rid of the material existence, the repetition of birth and death. Thus in the system of varṇāśrama-dharma every man and woman is trained for this purpose. In other words, the system of varṇāśrama-dharma is known also as sanātana-dharma, or the eternal occupation. The system of varṇāśrama-dharma prepares a man for going back to Godhead, and thus a householder is ordered to go to the forest as a vānaprastha to acquire complete knowledge and then to take sannyāsa prior to his inevitable death. Parīkṣit Mahārāja was fortunate to get a seven-day notice to meet his inevitable death. But for the common man there is no definite notice, although death is inevitable for all. Foolish men forget this sure fact of death and neglect the duty of preparing themselves for going back to Godhead. They spoil their lives in animal propensities to eat, drink, be merry and enjoy. Such an irresponsible life is adopted by the people in the Age of Kali because of a sinful desire to condemn brahminical culture, God consciousness and cow protection, for which the state is responsible. The state must employ revenue to advance these three items and thus educate the populace to prepare for death. The state which does so is the real welfare state. The state of India should better follow the examples of Mahārāja Parīkṣit, the ideal executive head, than to imitate other materialistic states which have no idea of the kingdom of Godhead, the ultimate goal of human life. Deterioration of the ideals of Indian civilization has brought about the deterioration of civic life, not only in India but also abroad.
Човешкият живот е една възможност живото същество да се завърне при Бога, т.е. да се освободи от материалното битие, от кръговрата на раждането и смъртта, и в системата на варн̣а̄шрама дхарма всички мъже и жени получавали необходимата за това подготовка. Системата на варн̣а̄шрама дхарма се нарича още сана̄тана дхарма, вечните предписани дейности. Тя подготвя човека за завръщането му при Бога. Семейният човек трябва първо да се оттегли в горите и да живее като ва̄напрастха, за да получи пълно знание, а след това, преди да настъпи неизбежната смърт, да приеме сання̄са. Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа имал щастието да получи предизвестие за смъртта си седем дена преди тя да настъпи. Но обикновените хора не знаят кога ще умрат, въпреки че смъртта със сигурност ще дойде. Глупавите хора забравят, че смъртта е неизбежна, и пренебрегват дълга си – да се подготвят за завръщане при Бога. Те погубват живота си, като се отдават на животинските си склонности – угощения, пиянство, развлечения и наслаждения. Хората от Кали юга водят такова безотговорно съществуване заради греховното си желание да отхвърлят брахминската култура, съзнанието за Бога и защитата на кравите. Държавата трябва да използва всичките си средства, за да развива тези три неща и с това да научи хората как да се приготвят за смъртта. Държава, която прави това, наистина е държава на всеобщо благоденствие. Правителството на Индия трябва да следва примера на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, съвършения владетел, а не да подражава на материалистическите държави, в които няма никаква представа за царството на Бога, което е крайната цел на човешкия живот. Упадъкът на идеалите на индийската цивилизация е довел до деградация човешкото общество не само в Индия, но и извън нейните предели.