Text 29
ТЕКСТ 29
Devanagari
Деванагари (азбука)
प्रज्ञाचक्षुर्बोधित आजमीढ: ।
छित्त्वा स्वेषु स्नेहपाशान्द्रढिम्नो
निश्चक्राम भ्रातृसन्दर्शिताध्वा ॥ २९ ॥
Text
Текст
prajñā-cakṣur bodhita ājamīḍhaḥ
chittvā sveṣu sneha-pāśān draḍhimno
niścakrāma bhrātṛ-sandarśitādhvā
прагя̄-чакш̣ур бодхита а̄джамӣд̣хах̣
чхиттва̄ свеш̣у снеха-па̄ша̄н драд̣химно
нишчакра̄ма бхра̄тр̣-сандаршита̄дхва̄
Synonyms
Дума по дума
evam — thus; rājā — King Dhṛtarāṣṭra; vidureṇa anujena — by his younger brother Vidura; prajñā — introspective knowledge; cakṣuḥ — eyes; bodhitaḥ — being understood; ājamīḍhaḥ — Dhṛtarāṣṭra, scion of the family of Ajamīḍha; chittvā — by breaking; sveṣu — regarding kinsmen; sneha-pāśān — strong network of affection; draḍhimnaḥ — because of steadfastness; niścakrāma — got out; bhrātṛ — by his brother; sandarśita — direction to; adhvā — the path of liberation.
евам – така; ра̄джа̄ – цар Дхр̣тара̄ш̣т̣ра; видурен̣а ануджена – от по-младия си брат Видура; прагя̄ – интроспективно знание; чакш̣ух̣ – очи; бодхитах̣ – разбрал; а̄джамӣд̣хах̣ – Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, потомъкът на Аджамӣд̣ха; чхиттва̄ – прекъсвайки; свеш̣у – по отношение на роднините си; снеха-па̄ша̄н – здравата мрежа на привързаността; драд̣химнах̣ – благодарение на твърдостта си; нишчакра̄ма – заминал; бхра̄тр̣ – от брат си; сандаршита – насочен към; адхва̄ – пътя на освобождението.
Translation
Превод
Thus Mahārāja Dhṛtarāṣṭra, the scion of the family of Ajamīḍha, firmly convinced by introspective knowledge [prajñā], broke at once the strong network of familial affection by his resolute determination. Thus he immediately left home to set out on the path of liberation, as directed by his younger brother Vidura.
Така Маха̄ра̄джа Дхр̣тара̄ш̣т̣ра, потомъкът на рода на Аджамӣд̣ха, бе убеден от интроспективното знание (прагя̄) и обладан от непоколебима решителност, изведнъж разкъса здравата мрежа на семейната привързаност. Той незабавно напусна дома си, за да поеме пътя на освобождението, към който го бе насочил по-младият му брат Видура.
Purport
Пояснение
Lord Śrī Caitanya Mahāprabhu, the great preacher of the principles of Śrīmad-Bhāgavatam, has stressed the importance of association with sādhus, pure devotees of the Lord. He said that even by a moment’s association with a pure devotee, one can achieve all perfection. We are not ashamed to admit that this fact was experienced in our practical life. Were we not favored by His Divine Grace Śrīmad Bhaktisiddhānta Sarasvatī Gosvāmī Mahārāja, by our first meeting for a few minutes only, it would have been impossible for us to accept this mighty task of describing Śrīmad-Bhāgavatam in English. Without seeing him at that opportune moment, we could have become a very great business magnate, but never would we have been able to walk the path of liberation and be engaged in the factual service of the Lord under instructions of His Divine Grace. And here is another practical example by the action of Vidura’s association with Dhṛtarāṣṭra. Mahārāja Dhṛtarāṣṭra was tightly bound in a network of material affinities related to politics, economy and family attachment, and he did everything in his power to achieve so-called success in his planned projects, but he was frustrated from the beginning to the end so far as his material activities were concerned. And yet, despite his life of failure, he achieved the greatest of all success in self-realization by the forceful instructions of a pure devotee of the Lord, who is the typical emblem of a sādhu. The scriptures enjoin, therefore, that one should associate with sādhus only, rejecting all other kinds of association, and by doing so one will have ample opportunity to hear the sādhus, who can cut to pieces the bonds of illusory affection in the material world. It is a fact that the material world is a great illusion because everything appears to be a tangible reality but at the next moment evaporates like the dashing foam of the sea or a cloud in the sky. A cloud in the sky undoubtedly appears to be a reality because it rains, and due to rains so many temporary green things appear, but in the ultimate issue, everything disappears, namely the cloud, rain and green vegetation, all in due course. But the sky remains, and the varieties of sky or luminaries also remain forever. Similarly, the Absolute Truth, which is compared to the sky, remains eternally, and the temporary cloudlike illusion comes and goes away. Foolish living beings are attracted by the temporary cloud, but intelligent men are more concerned with the eternal sky with all its variegatedness.
Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху, великият проповедник на принципите на Шрӣмад Бха̄гаватам, подчертавал важността на общуването със са̄дху, чисти предани на Бога. Той казвал, че дори само един миг общуване с чистите предани на Бога може да доведе човека до постигането на съвършенство. Аз не се срамувам да призная, че съм се убедил в това от собствен опит. Ако не беше благоволението, което прояви негова Божествена Милост Шрӣмад Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Госва̄мӣ Маха̄ра̄джа при първата ни среща, продължила само няколко минути, никога нямаше да мога да се заема с непосилната задача да представя Шрӣмад Бха̄гаватам на английски. Ако не го бях срещнал в онзи благословен миг, аз може би щях да стана крупен промишлен магнат, но никога нямаше да мога да поема пътя към освобождението и да се отдам на истинско служене на Бога под наставленията на негова Божествена Милост. В тези стихове виждаме още един пример за подобно въздействие, проявило се в общуването на Дхр̣тара̄ш̣т̣ра с Видура. Маха̄ра̄джа Дхр̣тара̄ш̣т̣ра бил здраво омотан от мрежата на материалните привързаности в политиката, икономиката и семейството и правел всичко, което било по силите му, за да постигне някакъв успех в начинанията си, но всичките му материални дейности завършвали с провал. И въпреки пропиления си живот, с помощта на убедителните наставления на чист предан на Бога, който бил олицетворение на качествата на са̄дху, той постигнал най-висшия успех в себепознанието. Затова писанията ни препоръчват да общуваме само със са̄дху и да се откажем от всяко друго общуване – тогава ще имаме пълната възможност да слушаме святите личности, които могат да разкъсат оковите на измамната привързаност в материалния свят. Материалният свят е огромна илюзия, защото всичко в него изглежда напълно осезаемо и реално, но още в следващия миг изчезва като шумяща морска пяна или като облак в небето. Облакът в небето изглежда много истински – от него пада дъжд, благодарение на който пониква толкова много временна зеленина. Но в един миг всичко изчезва: и облакът, и дъждът, и зеленината. А небето остава завинаги заедно с цялото многообразие от небесни светила. По същия начин Абсолютната Истина, сравнявана с небето, съществува вечно, а тленната илюзия се появява и изчезва като облак. Глупавите живи същества се стремят към ефимерния облак, а интелигентните хора – към вечното небе с цялото му многообразие.