Text 20
ТЕКСТ 20
Devanagari
Деванагари (азбука)
यशो वितनिता स्वानां दौष्यन्तिरिव यज्वनाम् ॥ २० ॥
Text
Текст
yathā hy auśīnaraḥ śibiḥ
yaśo vitanitā svānāṁ
dauṣyantir iva yajvanām
ятха̄ хй аушӣнарах̣ шибих̣
яшо витанита̄ сва̄на̄м̇
дауш̣янтир ива яджвана̄м
Synonyms
Дума по дума
eṣaḥ — this child; dātā — donor in charity; śaraṇyaḥ — protector of the surrendered; ca — and; yathā — as; hi — certainly; auśīnaraḥ — the country named Uśīnara; śibiḥ — Śibi; yaśaḥ — fame; vitanitā — disseminator; svānām — of the kinsmen; dauṣyantih iva — like Bharata, the son of Duṣyanta; yajvanām — of those who have performed many sacrifices.
еш̣ах̣ – това дете; да̄та̄ – този, който дава подаяния; шаран̣ях̣ – защитникът на отдадените; ча – и; ятха̄ – както; хи – несъмнено; аушӣнарах̣ – държавата на име Ушӣнара; шибих̣ – Шиби; яшах̣ – слава; витанита̄ – разпространител; сва̄на̄м – на роднините; дауш̣янтих̣ ива – като Бхарата, сина на Душ̣янта; яджвана̄м – на тези, които са извършили много жертвоприношения.
Translation
Превод
This child will be a munificent donor of charity and protector of the surrendered, like the famous King Śibi of the Uśīnara country. And he will expand the name and fame of his family like Bharata, the son of Mahārāja Duṣyanta.
Това дете щедро ще раздава милостиня и ще защитава тези, които му се отдават, както прочутият цар Шиби от страната Ушӣнара. Той ще прослави доброто име на рода си също като Бхарата, сина на Маха̄ра̄джа Душ̣янта.
Purport
Пояснение
A king becomes famous by his acts of charity, performances of yajñas, protection of the surrendered, etc. A kṣatriya king is proud to give protection to the surrendered souls. This attitude of a king is called īśvara-bhāva, or factual power to give protection in a righteous cause. In the Bhagavad-gītā the Lord instructs living beings to surrender unto Him, and He promises all protection. The Lord is all-powerful and true to His word, and therefore He never fails to give protection to His different devotees. The king, being the representative of the Lord, must possess this attitude of giving protection to the surrendered souls at all risk. Mahārāja Śibi, the King of Uśīnara, was an intimate friend of Mahārāja Yayāti, who was able to reach the heavenly planets along with Mahārāja Śibi. Mahārāja Śibi was aware of the heavenly planet where he was to be transferred after his death, and the description of this heavenly planet is given in the Mahābhārata (Ādi-parva 96.6-9). Mahārāja Śibi was so charitably disposed that he wanted to give over his acquired position in the heavenly kingdom to Yayāti, but he did not accept it. Yayāti went to the heavenly planet along with great ṛṣis like Aṣṭaka and others. On inquiry from the ṛṣis, Yayāti gave an account of Śibi’s pious acts when all of them were on the path to heaven. He has become a member of the assembly of Yamarāja, who has become his worshipful deity. As confirmed in the Bhagavad-gītā, the worshiper of the demigods goes to the planets of the demigods (yānti deva-vratā devān); so Mahārāja Śibi has become an associate of the great Vaiṣṇava authority Yamarāja on that particular planet. While he was on the earth he became very famous as a protector of surrendered souls and a donor of charities. The King of heaven once took the shape of a pigeon-hunter bird (eagle), and Agni, the fire-god, took the shape of a pigeon. The pigeon, while being chased by the eagle, took shelter on the lap of Mahārāja Śibi, and the hunter eagle wanted the pigeon back from the King. The King wanted to give it some other meat to eat and requested the bird not to kill the pigeon. The hunter bird refused to accept the King’s offer, but it was settled later on that the eagle would accept flesh from the body of the King of the pigeon’s equivalent weight. The King began to cut flesh from his body to weigh in the balance equivalent to the weight of the pigeon, but the mystic pigeon always remained heavier. The King then put himself on the balance to equate with the pigeon, and the demigods were pleased with him. The King of heaven and the fire-god disclosed their identity, and the King was blessed by them. Devarṣi Nārada also glorified Mahārāja Śibi for his great achievements, specifically in charity and protection. Mahārāja Śibi sacrificed his own son for the satisfaction of human beings in his kingdom. And thus child Parīkṣit was to become a second Śibi in charity and protection.
Един цар може да се прослави с благотворителността си, с жертвоприношенията си (яги), като защитава подчинените си и пр. Царят кш̣атрия се гордее, че може да защитава душите, които му се отдават. Това отношение се нарича ӣшвара-бха̄ва, истинската способност на царя да закриля тези, които се нуждаят от защита. В Бхагавад-гӣта̄ Богът призовава живите същества да му се отдадат и им обещава, че ще ги предпази от всичко. Богът е всесилен и верен на думата си и винаги закриля преданите си. Царят, който е представител на Бога, трябва да се стреми с цената на всичко да защитава отдалите се души. Маха̄ра̄джа Шиби, който бил цар на Ушӣнара, бил близък приятел на Маха̄ра̄джа Яя̄ти, който успял да се издигне до райските планети заедно с него. Маха̄ра̄джа Шиби знаел на коя райска планета ще отиде след смъртта си; тази планета е описана в Маха̄бха̄рата (А̄ди-парва, 96.6 – 9). Маха̄ра̄джа Шиби бил толкова щедър, че искал да преотстъпи тази възможност на Яя̄ти, но той не приел. Яя̄ти отишъл на райските планети заедно с Аш̣т̣ака и други велики р̣ш̣и. Когато се готвели да отпътуват за рая, по молба на р̣ш̣ите Яя̄ти описал благочестивите дейности на Шиби. Маха̄ра̄джа Шиби станал член на събранието на Ямара̄джа – полубога, когото обожавал. Както се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄, обожателите на полубоговете отиват на планетите на полубоговете (я̄нти дева-врата̄ дева̄н). Така Маха̄ра̄джа Шиби станал спътник на великия авторитет за ваиш̣н̣авите Ямара̄джа, на неговата планета. Докато бил на Земята, той се прочул като защитник и щедър благодетел на отдалите се души. Веднъж небесният цар се превърнал в птица, която преследва гълъби (орел), а Агни, богът на огъня, се превърнал в гълъб. Орелът се впуснал след гълъба, който потърсил спасение в скута на Маха̄ра̄джа Шиби. Орелът бил тръгнал на лов и поискал от царя да му предаде гълъба. Царят предложил да му даде някакъв друг вид месо и го помолил да не убива гълъба. Птицата-ловец отказала да приеме предложението на царя, но по-късно се споразумели да вземе толкова плът от тялото на самия цар, колкото тежал гълъбът. Царят започнал да реже късове плът от тялото си и да ги слага на везни, докато се изравнят с теглото на гълъба, но тайнственият гълъб винаги оставал по-тежък. Най-накрая, за да уравновеси везните, царят сам се качил на тях. Полубоговете останали много доволни от него. Небесният цар и богът на огъня се появили пред царя в истинския си облик и го благословили. Деварши На̄рада също възхвалявал Маха̄ра̄джа Шиби за великите му дела, и особено за благотворителността му и за това, че закрилял всички. Маха̄ра̄джа Шиби пожертвал собствения си син, за да удовлетвори хората от царството си. И така, малкият Парӣкш̣ит трябвало да стане втори Шиби по щедрост и по стремеж да раздава покровителство на всички.
Dauṣyanti Bharata: There are many Bharatas in history, of which Bharata the brother of Lord Rāma, Bharata the son of King Ṛṣabha, and Bharata the son of Mahārāja Duṣyanta are very famous. And all these Bharatas are historically known to the universe. This earth planet is known as Bhārata, or Bhārata-varṣa, due to King Bharata the son of Ṛṣabha, but according to some this land is known as Bhārata due to the reign of the son of Duṣyanta. So far as we are convinced, this land’s name Bhārata-varṣa was established from the reign of Bharata the son of King Ṛṣabha. Before him the land was known as Ilāvṛta-varṣa, but just after the coronation of Bharata, the son of Ṛṣabha, this land became famous as Bhārata-varṣa.
Дауш̣янти Бхарата. В историята са съществували много Бхарати, най-известни от които са братът на Бог Ра̄ма, синът на цар Р̣ш̣абха и синът на Маха̄ра̄джа Душ̣янта. Тези Бхарати са известни в цялата вселена. Земната планета се нарича Бха̄рата (или Бха̄рата-варш̣а) в чест на цар Бхарата, сина на Р̣ш̣абха, но според някои тя се нарича Бха̄рата заради сина на Душ̣янта. Що се отнася до нас, ние сме убедени, че името на тази земя води началото си от управлението на Бхарата, сина на цар Р̣ш̣абха. Преди него тя се наричала Ила̄вр̣та-варша, но непосредствено след възкачването на престола на сина на Р̣ш̣абха тази земя започнала да се нарича Бха̄рата-варш̣а.
But despite all this, Bharata the son of Mahārāja Duṣyanta was not less important. He is the son of the famous beauty Śakuntalā. Mahārāja Duṣyanta fell in love with Śakuntalā in the forest, and Bharata was conceived. After that, Mahārāja forgot his wife Śakuntalā by the curse of Kaṇva Muni, and the child Bharata was brought up in the forest by his mother. Even in his childhood he was so powerful that he challenged the lions and elephants in the forest and would fight with them as little children play with cats and dogs. Because of the boy’s becoming so strong, more than the so-called modern Tarzan, the ṛṣis in the forest called him Sarvadamana, or one who is able to control everyone. A full description of Mahārāja Bharata is given in the Mahābhārata, Ādi-parva. The Pāṇḍavas, or the Kurus, are sometimes addressed as Bhārata due to being born in the dynasty of the famous Mahārāja Bharata, the son of King Duṣyanta.
Въпреки това Бхарата, синът на Маха̄ра̄джа Душ̣янта, също бил много знаменита личност. Той бил син на прочутата красавица Шакунтала̄. Маха̄ра̄джа Душ̣янта срещнал в гората Шакунтала̄ и се влюбил в нея. Така бил заченат Бхарата. След това заради проклятието на Кан̣ва Муни Маха̄ра̄джата забравил съпругата си Шакунтала̄ и детето било отгледано в гората от майка си. Още като дете Бхарата бил толкова силен, че предизвиквал на бой лъвовете и слоновете и се сражавал с тях, както малките деца си играят с котките и кучетата. Детето било силно много повече от съвременния Тарзан, затова р̣ш̣ите в гората го наричали Сарвадамана – този, на когото се подчиняват всички. За Маха̄ра̄джа Бхарата се говори подробно в А̄ди-парва на Маха̄бха̄рата. Па̄н̣д̣авите, или Кауравите, понякога също са наричани Бха̄рата, защото са родени в династията на прочутия Маха̄ра̄джа Бхарата, сина на цар Душ̣янта.