Text 33
ТЕКСТ 33
Devanagari
Деванагари (азбука)
स्तथापि तस्याङ्घ्रियुगं नवं नवम् ।
पदे पदे का विरमेत तत्पदा-
च्चलापि यच्छ्रीर्न जहाति कर्हिचित् ॥ ३३ ॥
Text
Текст
tathāpi tasyāṅghri-yugaṁ navaṁ navam
pade pade kā virameta tat-padāc
calāpi yac chrīr na jahāti karhicit
татха̄пи тася̄н̇гхри-югам̇ навам̇ навам
паде паде ка̄ вирамета тат-пада̄ч
чала̄пи яч чхрӣр на джаха̄ти кархичит
Synonyms
Дума по дума
yadi — although; api — certainly; asau — He (Lord Śrī Kṛṣṇa); pārśva-gataḥ — just by the side; rahaḥ-gataḥ — exclusively alone; tathāpi — still; tasya — His; aṅghri-yugam — the feet of the Lord; navam navam — newer and newer; pade — step; pade — in every step; kā — who; virameta — can be detached from; tat-padāt — from His feet; calāpi — moving; yat — whom; śrīḥ — the goddess of fortune; na — never; jahāti — quits; karhicit — at any time.
яди – въпреки че; апи – несъмнено; асау – Той (Бог Кр̣ш̣н̣а); па̄ршва-гатах̣ – съвсем до тях; рахах̣-гатах̣ – в пълна самота; татха̄пи – все пак; тася – неговите; ан̇гхри-югам – нозете на Бога; навам навам – все по-нови и по-нови; паде – стъпка; паде – на всяка крачка; ка̄ – който; вирамета – може да се откъсне от; тат-пада̄т – от нозете му; чала̄пи – подвижна; ят – когото; шрӣх̣ – богинята на щастието; на – никога; джаха̄ти – напуска; кархичит – в никое време.
Translation
Превод
Although Lord Śrī Kṛṣṇa was constantly by their sides, as well as exclusively alone, His feet appeared to them to be newer and newer. The goddess of fortune, although by nature always restless and moving, could not quit the Lord’s feet. So what woman can be detached from those feet, having once taken shelter of them?
Макар че Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а постоянно бе с тях и те не се виждаха с никой друг, нозете му им се струваха все нови и нови. Въпреки че богинята на щастието по природа е неспокойна и не се застоява на едно място, тя не може да се откъсне от нозете на Бога. Коя жена ще се отдели от тези нозе, щом веднъж се е подслонила при тях?
Purport
Пояснение
Conditioned living beings are always after the favor of the goddess of fortune, although by nature she is moving from one place to another. In the material world no one is permanently fortunate, however clever one may be. There have been so many big empires in different parts of the world, there have been so many powerful kings all over the world, and there have been so many fortunate men, but all of them have been liquidated gradually. This is the law of material nature. But spiritually it is different. According to Brahma-saṁhitā, the Lord is served very respectfully by hundreds and thousands of goddesses of fortune. They are always in a lonely place also with the Lord. But still the association of the Lord is so inspiringly newer and newer that they cannot quit the Lord for a moment, even though they are by nature very restless and are moving about. The spiritual relation with the Lord is so enlivening and resourceful that no one can leave the company of the Lord, once having taken shelter of Him.
Обусловените души постоянно се стремят да спечелят благоволението на богинята на щастието, макар че по природа тя не се задържа на едно място. В материалния свят на никого не може да му върви постоянно, колкото и умен да е. По света е имало толкова много велики империи, царували са толкова много могъщи царе, имало е толкова много хора, към които съдбата е била благосклонна, но постепенно всички са изчезнали от лицето на земята. Такива са законите на материалната природа. А в духовния свят е различно. Според Брахма сам̇хита̄ стотици хиляди богини на щастието почтително служат на Бога. Те винаги са насаме с Бога, но общуването им с него се обновява всеки миг и е толкова вдъхновяващо, че те не могат да напуснат Бога дори за миг, макар по природа да са непостоянни и непрекъснато да се скитат насам-натам. Духовните взаимоотношения с Бога са толкова вдъхновяващи и многообразни, че никой не може да се откъсне от общуването с Бога, след като веднъж се е подслонил при него.
The living beings are by constitution feminine by nature. The male or enjoyer is the Lord, and all manifestations of His different potencies are feminine by nature. In the Bhagavad-gītā, the living beings are designated as parā-prakṛti, or the superior potency. The material elements are aparā-prakṛti, or inferior potency. Such potencies are always employed for the satisfaction of the employer, or the enjoyer. The supreme enjoyer is the Lord Himself, as stated in the Bhagavad-gītā (5.29). The potencies, therefore, when engaged directly in the service of the Lord, revive the natural color, and thus there is no disparity in the relation of the potent and potency.
По природа живите същества принадлежат към женското начало. Мъжкото начало, или наслаждаващият се, е Богът, а проявленията на различните му енергии са женското начало. В Бхагавад-гӣта̄ живите същества са наречени пара̄ пракр̣ти, т.е. висша енергия. Материалните елементи са апара̄ пракр̣ти, т.е. низша енергия. Тези енергии винаги са заети в удовлетворяване на господаря си, на този, който се наслаждава на всичко. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (5.29), върховният наслаждаващ се е самият Бог. Следователно когато енергиите са заети пряко в служене на Бога, те възвръщат естественото си състояние и във взаимоотношенията между тях и енергоизточника изчезват всички несъответствия.
Generally people engaged in service are always seeking some post under the government or the supreme enjoyer of the state. Since the Lord is the supreme enjoyer of everything in or outside the universe, it is happiness to be employed by Him. Once engaged in the supreme governmental service of the Lord, no living being wishes to be relieved from the engagement. The highest perfection of human life is to seek some employment under the Lord’s supreme service. That will make one extremely happy. One need not seek the moving goddess of fortune without the relation of the Lord.
Обикновено хората, които се занимават със служене, се стремят да получат някакъв пост в правителството, което е върховният наслаждаващ се в държавата. Тъй като Богът е върховният наслаждаващ се на всичко във вселената и извън нея, да работиш за него, е голямо щастие. След като веднъж са получили възможност да служат във върховното правителство на Бога, живите същества никога не пожелават да изоставят тези дейности. Най-голямото съвършенство в човешкия живот е да се търси някаква дейност във висшето служене на Бога. Това ще направи човека необикновено щастлив. Той няма повече да търси непостоянната богиня на щастието извън отношенията си с Бога.