Skip to main content
Library » Bhagavad-gītā As It Is » Chapter Two

TEXT 47

ТЕКСТ 47

Devanagari

Деванагари (азбука)

कर्मण्येवाधिकारस्ते मा फलेषु कदाचन ।
मा कर्मफलहेतुर्भूर्मा ते सङ्गोऽस्त्वकर्मणि ॥ ४७ ॥

Text

Текст

karmaṇy evādhikāras te
mā phaleṣu kadācana
mā karma-phala-hetur bhūr
mā te saṅgo ’stv akarmaṇi
карман̣й ева̄дхика̄рас те
ма̄ пхалеш̣у када̄чана
ма̄ карма-пхала-хетур бхӯр
ма̄ те сан̇го 'ств акарман̣и

Synonyms

Дума по дума

karmaṇi — in prescribed duties; eva — certainly; adhikāraḥ — right; te — of you; mā — never; phaleṣu — in the fruits; kadācana — at any time; mā — never; karma-phala — in the result of the work; hetuḥ — cause; bhūḥ — become; mā — never; te — of you; saṅgaḥ — attachment; astu — there should be; akarmaṇi — in not doing prescribed duties.

карман̣и – на предписаните задължения; ева – несъмнено; адхика̄рах̣ – правото; те – на теб; ма̄ – никога; пхалеш̣у – на плодовете; када̄чана – по всяко време; ма̄ – никога; карма-пхала – от резултата на работата; хетух̣ – причина; бхӯх̣ – става; ма̄ – никога; те – на теб; сан̇гах̣ – привързаност; асту – трябва да си; акарман̣и – в неизпълнение на предписаните задължения.

Translation

Превод

You have a right to perform your prescribed duty, but you are not entitled to the fruits of action. Never consider yourself the cause of the results of your activities, and never be attached to not doing your duty.

Можеш да изпълняваш предписаните си задължения, но нямаш право на плодовете от труда си. Никога не смятай, че резултатът от твоите действия зависи от теб и никога не се отказвай от изпълнението на дълга си.

Purport

Пояснение

There are three considerations here: prescribed duties, capricious work, and inaction. Prescribed duties are activities enjoined in terms of one’s acquired modes of material nature. Capricious work means actions without the sanction of authority, and inaction means not performing one’s prescribed duties. The Lord advised that Arjuna not be inactive, but that he perform his prescribed duty without being attached to the result. One who is attached to the result of his work is also the cause of the action. Thus he is the enjoyer or sufferer of the result of such actions.

В този стих се обсъждат три въпроса: предписаните задължения, своеволните действия и бездействието. Предписаните задължения са дейности в съответствие с природните качества на даден човек. Своеволните действия са тези, които се извършват без висше одобрение, а бездействие означава отказ от следване на предписания дълг. Господ съветва Арджуна да не бездейства, а да изпълнява предписания си дълг, без привързаност към резултата. Който е привързан към резултата от работата си, също е причина за действието. Така той ту се радва, ту страда от резултата на дейността си.

As far as prescribed duties are concerned, they can be fitted into three subdivisions, namely routine work, emergency work and desired activities. Routine work performed as an obligation in terms of the scriptural injunctions, without desire for results, is action in the mode of goodness. Work with results becomes the cause of bondage; therefore such work is not auspicious. Everyone has his proprietary right in regard to prescribed duties, but should act without attachment to the result; such disinterested obligatory duties doubtlessly lead one to the path of liberation.

Предписаните задължения могат да бъдат разделени на три категории: ежедневна дейност, дейност в непредвидени обстоятелства и дейност, породена от желанията ни. Ежедневната дейност, извършвана като дълг в съответствие с предписанията, без стремеж към резултата, е дейност в гун̣ата на доброто. Работата заради резултата, е причина за робството ни в този свят; тя е неблагоприятна. Всеки има право да изпълнява предписаните си задължения, но би трябвало да действа без привързаност към резултата. Такова безкористно изпълнение на задълженията, без съмнение, ни извежда на пътя на освобождението.

Arjuna was therefore advised by the Lord to fight as a matter of duty without attachment to the result. His nonparticipation in the battle is another side of attachment. Such attachment never leads one to the path of salvation. Any attachment, positive or negative, is cause for bondage. Inaction is sinful. Therefore, fighting as a matter of duty was the only auspicious path of salvation for Arjuna.

Бог съветва Арджуна да се сражава от чувство за дълг без привързаност към резултата. Нежеланието му да участва в битката също е вид привързаност, която никога не води по пътя към спасението. Всяка материална привързаност – позитивна или негативна – е причина за робство. Бездействието пък е греховно. Следователно единственият благоприятен начин Арджуна да постигне спасение, е да изпълни дълга си, като участва в битката.