Шрӣмад бха̄гаватам 5.9.4
Текст
Дума по дума
тася – на него; апи ха ва̄ – несъмнено; а̄тма-джася – на сина му; випрах̣ – бра̄хман̣ът, който бе баща на Джад̣а Бхарата (лудият, безумният Бхарата); путра-снеха-анубаддха-мана̄х̣ – обвързан от обичта към сина си; а̄-сама-а̄вартана̄т – до края на брахмачаря-а̄шрама; сам̇ска̄ра̄н – пречистващите церемонии; ятха̄-упадешам – препоръчани в ша̄стрите; видадха̄нах̣ – изпълняващ; упанӣтася – на този, който има свещен шнур; ча – също; пунах̣ – отново; шауча-а̄чамана-а̄дӣн – спазване на хигиена, измиване на устата, краката, ръцете и пр.; карма-нияма̄н – принципите на плодоносните дейности; анабхипрета̄н апи – нежелани от Джад̣а Бхарата; самашикш̣аят – преподавани; анушиш̣т̣ена – учен да следва правилата; хи – наистина; бха̄вям – трябва да бъде; питух̣ – от бащата; путрен̣а – синът; ити – така.
Превод
Сърцето на бра̄хман̣а бе изпълнено с обич и привързаност към сина му Джад̣а Бхарата (Бхарата Маха̄ра̄джа). Тъй като не бе годен за гр̣хастха-а̄шрама, Джад̣а Бхарата извърши пречистващите церемонии само до края на брахмачаря-а̄шрама. Въпреки че нямаше голямо желание да слуша наставления, баща му го учеше как да се мие и да се пази чист, защото смяташе, че синът трябва да се учи от бащата.
Пояснение
Джад̣а Бхарата бил Бхарата Маха̄ра̄джа в тяло на бра̄хман̣а и външно се държал все едно е слабоумен, сляп и глухоням. Но вътре в себе си бил буден и внимателен. Той добре разбирал разликата в последиците от плодоносната дейност и от преданото служене. В тялото си на бра̄хман̣а Маха̄ра̄джа Бхарата, вътрешно потопен в предано служене, не намирал за необходимо да следва предписанията, свързани с плодоносните дейности. Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.13) утвърждава: свануш̣т̣хитася дхармася сам̇сиддхир хари-тош̣ан̣ам. Човекът трябва да удовлетвори Хари, Върховната Божествена Личност. Това е съвършенството на предписанията за плодоносните дейности. Освен това в Шрӣмад Бха̄гаватам се казва:
виш̣ваксена-катха̄су ях̣
нотпа̄дайед яди ратим̇
шрама ева хи кевалам
„Задълженията (дхарма), изпълнявани от хората независимо от тяхната професия, са напълно безполезен труд, ако не пробуждат влечение към посланието на Божествената Личност“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.2.8). Дейностите на карма-ка̄н̣д̣а са необходими за тези, които още не са развили Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ако Кр̣ш̣н̣а съзнание е развито, няма нужда да се изпълняват предшестващите правила на карма-ка̄н̣д̣а. Шрӣла Ма̄дхавендра Пурӣ е казал: „О, правила и предписания на карма-ка̄н̣д̣а, моля простете ми. Не мога да ви следвам, защото изцяло съм се посветил на предано служене“. Той искал да седне под някое дърво и да повтаря маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, а не да изпълнява правила. Друг пример е Харида̄са Т̣ха̄кура, роден в мюсюлманско семейство. Той никога не е бил обучаван в метода карма-ка̄н̣д̣а, но понеже постоянно повтарял святото име на Бога, Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху го обявил за на̄ма̄ча̄ря, авторитет във възпяването на святото име. В образа на Джад̣а Бхарата Бхарата Маха̄ра̄джа бил вътрешно погълнат от предано служене. В продължение на три живота той изпълнявал правилата на карма-ка̄н̣д̣а и нямал голямо желание да продължава с тях, въпреки че баща му искал това.