Шрӣмад бха̄гаватам 5.8.13
Текст
Дума по дума
патхиш̣у – на горските пътеки; ча – също; мугдха-бха̄вена – от детинското поведение на елена; татра татра – тук и там; виш̣акта-мати – чийто ум е прекалено увлечен; пран̣ая – с любов; бхара – наситено; хр̣даях̣ – чието сърце; ка̄рпан̣я̄т – с любов и нежност; скандхена – на рамото; удвахати – носи; евам – по този начин; утсан̇ге – понякога в скута си; ураси – на гърдите докато спи; ча – също; а̄дха̄я – държейки; упала̄лаян – грижейки се; мудам – удоволствие; парама̄м – много голямо; ава̄па – изпитваше.
Превод
В гората животното си играеше като малко дете и това го правеше още по-мило за Маха̄ра̄джа Бхарата. Понякога от обич той дори го носеше на раменете си. Сърцето му преливаше от любов към елена и често пъти той го слагаше в скута си, а вечер животното спеше на гърдите му. Грижите за елена му доставяха огромно удоволствие.
Пояснение
Маха̄ра̄джа Бхарата напуснал своя дом, съпруга, деца, царство и всичко останало, за да се отдаде на духовен живот в гората, но отново станал жертва на материално влечение заради привързаността си към едно обикновено еленче. Тогава какъв бил смисълът да се отрича от семейството си? Този, който искрено желае напредък в духовния си живот, трябва да е много предпазлив и да не се привързва към нищо друго освен Кр̣ш̣н̣а. Понякога в името на проповядването се налага да извършваме редица материални дейности, но не бива да забравяме, че всичко се прави за Кр̣ш̣н̣а. Ако помним това, няма да станем жертва на материалните дейности.