Шрӣмад бха̄гаватам 5.7.8
Текст
Дума по дума
евам – постоянно зает с това; варш̣а-аюта-сахасра – хиляда пъти по десет хиляди години; парянта – дотогава; авасита-карма-нирва̄н̣а-авасарах̣ – Маха̄ра̄джа Бхарата, който сам решил кога да сложи край на царския си разкош; адхибхуджяма̄нам – използвано през този период; сва-танайебхях̣ – на синовете си; риктхам – богатството; питр̣-паита̄махам – получено от баща и прадеди; ятха̄-да̄ям – според закона на Ману да̄я-бха̄к; вибхаджя – разделяйки; сваям – лично; сакала-сампат – всякакви богатства; никета̄т – обителта; сва-никета̄т – от бащиния си дом; пулаха-а̄шрамам прававра̄джа – отиде в а̄шрама Пулаха в Хардвар (откъдето се взимат ша̄лагра̄ма шили).
Превод
Съдбата предостави на Маха̄ра̄джа Бхарата хиляда пъти по десет хиляди години за наслаждения сред материален разкош. Когато този срок изтече, той се оттегли от семейния живот и раздели богатствата, наследени от прадедите, между своите синове. Напусна великолепния си дом и замина за Пулаха̄шрама в Хардвар. Това е място, където може да се намери ша̄лагра̄ма шила̄.
Пояснение
Според закона да̄я бха̄к, когато наследи някакво имущество, човек трябва да го завещае на потомците си. Бхарата Маха̄ра̄джа съвестно изпълнил това предписание. Десет милиона години той се радвал на бащините си имоти, а когато се оттеглил от светския живот, разделил притежанията си между своите синове и заминал за Пулаха̄шрама.