Шрӣмад бха̄гаватам 5.6.7
Текст
Дума по дума
тася – на него (Бог Р̣ш̣абхадева); ха ва̄ – като че ли; евам – така; мукта-лин̇гася – който не се отъждествяваше с грубото и финото тяло; бхагаватах̣ – на Върховната Божествена Личност; р̣ш̣абхася – на Бог Р̣ш̣абхадева; йога-ма̄я̄-ва̄саная̄ – под влияние на йога-ма̄я̄ заради забавленията на Бога; дехах̣ – тяло; има̄м – това; джагатӣм – земя; абхима̄на-а̄бха̄сена – с привидното убеждение, че притежава тяло от материални елементи; сан̇крамама̄н̣ах̣ – странстване; кон̇ка-вен̇ка-кут̣ака̄н – Кон̇ка, Вен̇ка и Кут̣ака; дакш̣ин̣а – в Южна Индия; карн̣а̄т̣ака̄н – в провинция Карн̣а̄т̣а; деша̄н – всички страни; ядр̣ччхая̄ – по свое желание; упагатах̣ – стигна до; кут̣ака̄чала-упаване – гора край Кут̣ака̄чала; а̄ся – в устата; кр̣та-ашма-кавалах̣ – пълна с камъчета уста; унма̄дах̣ ива – като безумец; мукта-мӯрдхаджах̣ – с разрошени коси; асам̇вӣтах̣ – гол; ева – просто; вичача̄ра – скиташе.
Превод
Всъщност тялото на Бог Р̣ш̣абхадева не бе материално, но Той го възприемаше така под влияние на йога-ма̄я̄. И понеже играеше ролята на обикновен човек, престана да се отъждествява с тялото. Водейки се от този принцип, Той тръгна да скита по света. Постепенно стигна до провинция Карн̣а̄та в Южна Индия и мина през Кон̇ка, Вен̇ка и Кут̣ака. Той не възнамеряваше да върви по този път и близо до Кут̣ака̄чала навлезе в гората. Сложи в устата си камъни и тръгна из гората гол и рошав като безумец.