Шрӣмад бха̄гаватам 5.5.2
Текст
тамо-два̄рам̇ йош̣ита̄м̇ сан̇ги-сан̇гам
маха̄нтас те сама-читта̄х̣ праша̄нта̄
виманявах̣ сухр̣дах̣ са̄дхаво йе
Дума по дума
махат-сева̄м – служене на духовно издигнати личности, наречени маха̄тми; два̄рам – пътят; а̄хух̣ – казват; вимуктех̣ – на освобождението; тамах̣-два̄рам – пътят към тъмницата на мрачния, адски живот; йош̣ита̄м – на жени; сан̇ги – среда; сан̇гам – общуване; маха̄нтах̣ – извисени в духовното познание; те – те; сама-читта̄х̣ – хора, които виждат духовната същност на всекиго; праша̄нта̄х̣ – много спокойни, установени в Брахман или Бхагава̄н; виманявах̣ – без гняв (човек трябва да проповядва Кр̣ш̣н̣а съзнание на враждебно настроени хора, без да им се гневи); сухр̣дах̣ – доброжелатели на всекиго; са̄дхавах̣ – достойни предани с безупречно поведение; йе – тези, които.
Превод
Човек може да поеме по пътя на освобождението от материално робство само като служи на духовно извисени личности. Такива личности биват имперсоналисти или предани. Независимо дали желае сливане с битието на Бога, или иска да общува с Божествената Личност, човек трябва да служи на маха̄тмите. А за онези, които нямат подобни стремежи и общуват хора, привързани към жени и секс, пътят към ада е широко отворен. Маха̄тмите са уравновесени. Те не намират разлика между отделните живи същества. Спокойни и посветени на преданото служене, те не се гневят и работят за всеобщото благо. Поведението им е безупречно. Именно такива хора се наричат маха̄тми.
Пояснение
Човешкото ни тяло е като кръстопът. Можем да изберем или пътя на освобождението, или пътя към адския живот. Тук е изложена възможността за някой от двата пътя. По пътя на освобождението общуваме с маха̄тми, а по пътя на робството – с пристрастените към жени и сетивни наслаждения. Има два вида маха̄тми – имперсоналисти и предани. Крайният им стремеж е различен, но процесът на духовно освобождение е почти един и същ. Те искат вечно щастие. Едните търсят щастието в безличностния Брахман, а другите – в общуването с Върховната Божествена Личност. В първия стих бе употребена думата брахма-саукхям. Брахман означава „духовен“ или „вечен“. Както имперсоналистът, така и преданият се стремят към вечен и блажен живот. Във всеки случай препоръчителен е стремежът към съвършенство. По думите на Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 22.87):
'стрӣ-сан̇гӣ' – ека аса̄дху, 'кр̣ш̣н̣а̄бхакта' а̄ра
За да остане недокоснат от материалните гун̣и, човек трябва да избягва общуването с асат, материалистите. Има два вида материалисти. Едните са привързани към жени и сетивни наслади, а другите просто не са отдадени на Бога. От позитивна гледна точка стои общуването с маха̄тми, а от негативна – отбягването на неотдадени и развратници.