Шрӣмад бха̄гаватам 5.2.4
Текст
Дума по дума
са̄ – тя (Пӯрвачитти); ча – също; тат – на Маха̄ра̄джа А̄гнӣдхра; а̄шрама – мястото на медитация; упаванам – градината; ати – много; раман̣ӣям – красива; вивидха – различни видове; нибид̣а – гъсти; вит̣апи – дървета; вит̣апа – на клоните; никара – короните; сам̇шлиш̣т̣а – прикрепени; пурат̣а – златни; лата̄ – с растения; а̄рӯд̣ха – отправени нагоре; стхала-вихан̇гама – на птици; митхунаих̣ – по двойки; прочяма̄на – пеещи; шрутибхих̣ – приятни звуци; пратибодхяма̄на – отговарящи; салила-куккут̣а – водни птици; ка̄ран̣д̣ава – патици; кала-хам̇са – различни лебеди; а̄дибхих̣ – и други; вичитрам – многообразни; упакӯджита – разнасяйки звуците; амала – бистро; джала-а̄шая – в езерото; камала-а̄карам – източникът на лотосите; упабабхра̄ма – започна да се разхожда.
Превод
Апсара̄та, изпратена от Брахма̄, се разхождаше бавно из красивата градина близо до мястото за медитация на царя. Там растяха дървета с гъсти зелени корони и златни лиани, а между тях се виждаха двойки пауни и най-различни птици. В езерото със сладостни звуци плуваха патици и лебеди. Пищната зеленина, кристалната вода, лотосите и нежните песни на птиците придаваха на градината необикновена прелест.