Skip to main content

Шрӣмад бха̄гаватам 5.17.24

Текст

ян-нирмита̄м̇ кархй апи карма-парван̣ӣм̇
ма̄я̄м̇ джано 'ям̇ гун̣а-сарга-мохитах̣
на веда ниста̄ран̣а-йогам ан̃джаса̄

тасмаи намас те вилайодая̄тмане

Дума по дума

ят – от когото; нирмита̄м – сътворени; кархи апи – винаги; карма-парван̣ӣм – която затяга възлите на плодоносната дейност; ма̄я̄м – илюзорната енергия; джанах̣ – човек; аям – това; гун̣а-сарга-мохитах̣ – заблуден от трите гун̣и на материалната природа; на – не; веда – знае; ниста̄ран̣а-йогам – метода за освобождение от материалното робство; ан̃джаса̄ – скоро; тасмаи – на него (Върховния); намах̣ – смирени почитания; те – на теб; вилая-удая-а̄тмане – в когото всичко бива унищожено и след това отново се проявява.

Превод

Илюзорната енергия на Върховния Бог привързва всички нас, обусловените души, към материалния свят. Ето защо без неговата милост ние не знаем как да се измъкнем от тази илюзорна енергия. Нека отдам смирените си почитания на Бога, причината за сътворението и унищожението.

Пояснение

Кр̣ш̣н̣а казва пределно ясно в Бхагавад-гӣта̄ (7.14):

даивӣ хй еш̣а̄ гун̣а-майӣ
мама ма̄я̄ дуратяя̄
ма̄м ева йе прападянте

ма̄я̄м ета̄м̇ таранти те

„Тази моя божествена енергия, състояща се от трите гун̣и на материалната природа се преодолява трудно. Но тези, които ми се отдадат, лесно ще я превъзмогнат“. Всички обусловени души, действащи сред илюзорната енергия на Бога, смятат тялото си за своето аз и така непрекъснато се скитат из вселената, раждат се в различни форми на живот и си създават нови и нови изпитания. Понякога изпитанията им омръзват и те търсят начин за измъкване от това объркано положение. За съжаление, тези търсачи не познават Бога, Върховната Личност; не познават неговата илюзорна енергия, безпомощно се лутат в мрака и никога не намират изход. Така наречените учени и издигнати изследователи правят нелепи опити да проследят произхода на живота. Те изобщо не се замислят върху факта, че животът вече е създаден. Каква е ползата, ако открият точната химична формула на живота? Всичките им химични елементи не са нищо друго освен трансформации на петте елемента – земя, вода, огън, въздух и етер. В Бхагавад-гӣта̄ (2.20) е казано, че за душата, за живото същество, няма раждане и смърт (на джа̄яте мрияте ва̄ када̄чин). Съществуват пет груби и три фини материални елемента (ум, интелигентност и его), съществуват и вечни живи същества. Живото същество пожелава определен вид тяло и по волята на Върховната Божествена Личност това тяло се създава от материалната природа, която е само машина, управлявана от Бога. Върховният предоставя на живото същество механичното тяло и то трябва да действа с него съгласно закона на кармичните дейности. В стиха те са описани с думите: карма-парван̣ӣм̇ ма̄я̄м. Живото същество обслужва машината на тялото по волята на Върховния Бог. Това е тайната на преселението на душата от тяло в тяло. И така живото същество се оплита в плодоносните дейности на материалния свят. Бхагавад-гӣта̄ (15.7) утвърждава: манах̣ ш̣аш̣т̣ха̄нӣндрия̄н̣и пракр̣ти-стха̄ни карш̣ати – живите същества водят упорита борба с шестте сетива, включващи ума.

Във всички дейности, свързани със сътворението и унищожението, живото същество е пленник на плодоносните дейности, извършвани от илюзорната енергия ма̄я̄. То е като компютър, на който работи Върховната Божествена Личност. Така наречените учени твърдят, че природата функционира самостоятелно, но не могат да обяснят какво представлява тя. Природата е само механично устройство, задвижвано от Бога. Когато човек разбере кой е механикът, житейските му проблеми изчезват. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.19):

бахӯна̄м̇ джанмана̄м анте
гя̄нава̄н ма̄м̇ прападяте
ва̄судевах̣ сарвам ити

са маха̄тма̄ судурлабхах̣

„След многократно раждане и смърт този, който наистина има знание, ми се отдава, разбирайки, че Аз съм причината на всички причини и всичко съществуващо. Такава велика душа се среща много рядко“. Разумният човек се оставя в ръцете на Върховната Божествена Личност и така се освобождава от клопката на ма̄я̄, илюзорната енергия.

Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху седемнадесета глава от Пета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена Изворите на Ганг.