Шрӣмад бха̄гаватам 5.13.24
Текст
итй евам уттара̄-ма̄тах̣ са ваи брахмарш̣и-сутах̣ синдху-патая а̄тма-сататтвам̇ виган̣аятах̣ пара̄нубха̄вах̣ парама-ка̄рун̣икатайопадишя рахӯган̣ена сакарун̣ам абхивандита-чаран̣а а̄пӯрн̣а̄рн̣ава ива нибхр̣та-каран̣ормй-а̄шайо дхаран̣им има̄м̇ вичача̄ра.
Дума по дума
шрӣ-шуках̣ ува̄ча – Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза; ити евам – по този начин; уттара̄-ма̄тах̣ – о, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, сине на майка Уттара̄; сах̣ – този бра̄хман̣а; ваи – наистина; брахма-р̣ш̣и-сутах̣ – Джад̣а Бхарата, синът на високообразования бра̄хман̣а; синдху-патайе – на царя на провинция Синдху; а̄тма-са-таттвам – истинската същност на душата; виган̣аятах̣ – въпреки че оскърбяваше Джад̣а Бхарата; пара-анубха̄вах̣ – който бе изключително духовно извисен; парама-ка̄рун̣икатая̄ – по природа много милостив към падналите души; упадишя – наставляващ; рахӯган̣ена – от цар Рахӯган̣а; са-карун̣ам – разкаян; абхивандита-чаран̣ах̣ – чиито лотосови нозе са обожавани; а̄пӯрн̣а-арн̣авах̣ ива – като пълноводния океан; нибхр̣та – напълно успокои; каран̣а – на сетивата; ӯрми – вълните; а̄шаях̣ – със сърце, в което; дхаран̣им – земята; има̄м – тази; вичача̄ра – продължи да скита.
Превод
Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ продължи: Скъпи царю, о, сине на майка Уттара̄, в ума на Джад̣а Бхарата се бяха надигнали вълни на негодувание от обидите на цар Рахӯган̣а, който го бе накарал да носи паланкина, но Джад̣а Бхарата ги потисна и сърцето му отново стана спокойно и невъзмутимо като океана. Въпреки оскърбленията на царя той си остана велик парамахам̇са. Джад̣а Бхарата бе ваиш̣н̣ава, добросърдечен по природа, и обясни на цар Рахӯган̣а истинската същност на душата. Той забрави обидата, щом царят падна в нозете му и го помоли за прошка. След това продължи да странства по света както по-рано.
Пояснение
В Шрӣмад Бха̄гаватам (3.25.21) Капиладева описва качествата на великите личности: титикш̣авах̣ ка̄рун̣ика̄х̣ сухр̣дах̣ сарва-дехина̄м. Святият предан е много търпелив. Приятел е на живите същества и не си създава врагове. Той притежава всички добродетели на един са̄дху. Джад̣а Бхарата е пример за такъв чист предан. Поради материалното си тяло той възнегодувал от отношението на цар Рахӯган̣а, но след като царят смирено се извинил, Джад̣а Бхарата му простил. Дълг на всеки, желаещ да се завърне при Бога, е да стане смирен като цар Рахӯган̣а и да моли за прошка ваиш̣н̣авите, които по една или друга причина е оскърбил. Обикновено ваиш̣н̣авите са много добросърдечни и ако човек падне в краката им, веднага ще му простят. Но ако не го направи, последиците от стореното оскърбление ще останат и ще го доведат до незавидна участ.