Шрӣмад бха̄гаватам 5.10.2
Текст
Дума по дума
яда̄ – когато; хи – именно; двиджа-варася – на Джад̣а Бхарата; иш̣у-ма̄тра – на разстояние една стрела (един метър) напред; авалока-анугатех̣ – движещ се след оглеждане; на сама̄хита̄ – некоординирани; пуруш̣а-гатих̣ – движенията на носачите; тада̄ – в това време; виш̣ама-гата̄м – ставащ неравномерен; сва-шибика̄м – собственият му паланкин; рахӯган̣ах̣ – цар Рахӯган̣а; упадха̄ря – разбирайки; пуруш̣а̄н – на хората; адхивахатах̣ – които носеха паланкина; а̄ха – каза; хе – О!; вод̣ха̄рах̣ – носачи на паланкина; са̄дху атикрамата – моля ви вървете с равни крачки, за да няма друсане; ким ити – защо; виш̣амам – неравно; ухяте – е носен; я̄нам – паланкинът; ити – така.
Превод
В стремежа си да не извърши насилие Джад̣а Бхарата носеше паланкина много лошо. Преди всяка крачка той оглеждаше земята на метър пред себе си, за да не настъпи някоя мравка. По този начин не успяваше да върви в крак с останалите носачи и клатеше паланкина. Цар Рахӯган̣а подвикна на носачите: „Защо клатите паланкина? Носете го внимателно!“
Пояснение
Джад̣а Бхарата бил принуден да носи паланкина, но не изоставил състраданието си към бедните мравки, лазещи по пътя. Преданият на Бога не забравя своето предано служене и другите благоприятни дейности дори когато е в изключително тежко положение. Джад̣а Бхарата бил знатен и духовно просветен бра̄хман̣а, но го накарали да носи паланкин. Той покорно се съгласил, без да забравя задължението си да щади дори мравките. Ваиш̣н̣авите никога не са злонамерени и не прибягват до излишно насилие. По пътя лазели много мравки, затова Джад̣а Бхарата внимателно оглеждал земята на метър пред себе си. Когато мравките отминели, чак тогава той правел следващата си крачка. Ваиш̣н̣авите са добросърдечни към всички живи създания. В своята са̄н̇кхя йога Бог Капила обяснява: сухр̣дах̣ сарва-дехина̄м. Живите същества приемат многообразни телесни форми. Тези, които не са ваиш̣н̣ави, оценяват само хората като достойни за състраданието им, но Кр̣ш̣н̣а заявява, че е върховният баща на всички форми на живот. Ето защо ваиш̣н̣авите внимават да не убиват преждевременно или ненужно нито едно създание. Всички живи същества трябва да прекарат известно време затворени в определен вид материално тяло. Този срок трябва да изтече, преди те да еволюират до друго тяло. Убиването на животно или на каквото и да е живо същество прекъсва възможността му да изтърпи телесното си наказание. Следователно човек не бива да убива телата на други живи същества за свое сетивно наслаждение, защото това е греховна дейност.