Skip to main content

Шрӣмад бха̄гаватам 5.1.36

Текст

са евам апаримита-бала-пара̄крама екада̄ ту деварш̣и-чаран̣а̄нушаяна̄ну-патита-гун̣а-висарга-сам̇сарген̣а̄нирвр̣там ива̄тма̄нам̇ маняма̄на а̄тма-нирведа идам а̄ха.

Дума по дума

сах̣ – той (Маха̄ра̄джа Прияврата); евам – така; апаримита – несравнима; бала – сила; пара̄крамах̣ – чието влияние; екада̄ – веднъж; ту – тогава; дева-р̣ш̣и – на великия светец На̄рада; чаран̣а-анушаяна – отдаване в лотосовите нозе; ану – след това; патита – паднал; гун̣а-висарга – с материални дейности (създадени от трите гун̣и на материалната природа); сам̇сарген̣а – от връзката; анирвр̣там – недоволен; ива – като; а̄тма̄нам – себе си; маняма̄нах̣ – мислейки; а̄тма – душата; нирведах̣ – приел отречение; идам – това; а̄ха – каза.

Превод

Както се наслаждаваше на материалните си богатства сред несравнима сила и влияние, Маха̄ра̄джа Прияврата започна да си дава сметка, че макар да се бе отдал на великия светец На̄рада и да бе поел пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, някак си отново се е заплел в мрежата на материалните дейности. Умът му стана неспокоен и той заговори в дух на отречение.

Пояснение

В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.5.17) се казва:

тяктва̄ сва-дхармам̇ чаран̣а̄мбуджам̇ харер
бхаджанн апакво 'тха патет тато яди
ятра ква ва̄бхадрам абхӯд амуш̣я ким̇
ко ва̄ртха а̄пто 'бхаджата̄м̇ сва-дхарматах̣

„Човекът, изоставил материалните си занимания, за да се посвети в предано служене на Бога, понякога може да падне, ако още не е достатъчно зрял, но в този неуспех няма нищо страшно. От друга страна, лишеният от преданост, дори да изпълнява стриктно предписаните си задължения, пак няма да постигне нищо“. Ако някой по някакъв начин срещне велик ваиш̣н̣ава и приеме Кр̣ш̣н̣а съзнание от сантименталност или по убеждение, но след известно време пропадне от неопитност, той не е пропаднал в истинския смисъл на думата, защото дейностите, извършени в Кр̣ш̣н̣а съзнание, са негово вечно достояние. С това падение развитието му може да спре за известно време, но ще се възобнови в подходящ момент. Макар че служел предано под ръководството на На̄рада Муни с цел да се завърне у дома, при Бога, Прияврата Маха̄ра̄джа по молба на баща си отново се заел с материални дейности. Но постепенно по милостта на духовния му учител На̄рада неговата нагласа за служене на Кр̣ш̣н̣а се пробудила.

В Бхагавад-гӣта̄ (6.41) се казва: шучӣна̄м̇ шрӣмата̄м̇ гехе йога-бхраш̣т̣о 'бхиджа̄яте. Неуспелият да завърши процеса на бхакти йога получава живот сред разкоша на полубоговете и като се насити на материални наслади, се ражда в благородно семейство на чист бра̄хман̣а или в заможно семейство, за да пробуди своето Кр̣ш̣н̣а съзнание. Именно това се случило с Прияврата – той е най-яркият пример за тази истина. Постепенно царят загубил желание да се наслаждава на материалното си богатство, на съпругата, царството и синовете си и поискал да ги изостави. Ето защо, след като описа материалните богатства на Маха̄ра̄джа Прияврата, Шукадева Госва̄мӣ говори за склонността му към отречение.

Думите деварш̣и-чаран̣а̄нушаяна посочват, че Маха̄ра̄джа Прияврата, отдаден на великия мъдрец Деварш̣и На̄рада, строго спазвал неговите наставления и принципите на предаността. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура казва следното за стриктното следване на предписанията: дан̣д̣ават-пран̣а̄ма̄с та̄н анупатитах̣. Ученикът, който винаги отдава почитания на духовния си учител (дан̣д̣ават) и неизменно изпълнява указанията му, напредва духовно. Маха̄ра̄джа Прияврата съвестно правел всичко това.

Докато се намира в материалния свят, човек ще бъде подвластен на природните гун̣и (гун̣а-висарга). Не може да се каже, че Маха̄ра̄джа Прияврата бил освободен от материалното влияние, защото притежавал несметни материални богатства. В материалния свят и бедният, и богатият са подчинени на материалната природа, защото богатството и бедността са нейни творения. В Бхагавад-гӣта̄ (3.27) се казва: пракр̣тех̣ крияма̄н̣а̄ни гун̣аих̣ карма̄н̣и сарвашах̣. Материалната природа ни предоставя условия за наслаждение според гун̣ите, които сме придобили.