Шрӣмад бха̄гаватам 4.4.17
Текст
дхарма̄витарй аср̣н̣ибхир нр̣бхир асяма̄не
чхиндя̄т прасахя рушатӣм асатӣм̇ прабхуш чедж
джихва̄м асӯн апи тато виср̣джет са дхармах̣
Дума по дума
карн̣ау – двете си уши; пидха̄я – като запуши; нирая̄т – трябва да избяга; ят – ако; акалпах̣ – неспособен; ӣше – властителя; дхарма-авитари – повелителя на религията; аср̣н̣ибхих̣ – от безотговорни; нр̣бхих̣ – личности; асяма̄не – хулен; чхиндя̄т – трябва да отреже; прасахя – насила; рушатӣм – клеветящ; асатӣм – на хулителя; прабхух̣ – е способен; чет – ако; джихва̄м – езика; асӯн – (собствения си) живот; апи – непременно; татах̣ – след това; виср̣джет – трябва да сложи край; сах̣ – това; дхармах̣ – е правилното поведение.
Превод
Сатӣ продължи: Този, който чуе някой безотговорен човек да хули закрилника и повелителя на религията, трябва да си запуши ушите и да избяга, ако не е в състояние да накаже хулителя. Но ако може, трябва да отреже езика на оскърбителя, да убие самия него, след което да сложи край и на собствения си живот.
Пояснение
Тук Сатӣ утвърждава, че човек, който хули велика личност, е най-нищожното от всички създания. Но Дакш̣а можел да обърне думите ѝ против самата нея – той бил Праджа̄пати, повелител на безброй живи същества, един от главните управници на вселената, следователно заради издигнатото положение, което заемал, тя не бивало да го осъжда, а да вижда само достойнствата му. Ала намерението на Сатӣ било не да охули Дакш̣а, а да защити Шива. Тя би трябвало дори да отреже езика на Дакш̣а, задето той хулел Шива. Иначе казано, ако някой клевети Шива, закрилника на религията, човек трябва без да се колебае да го убие, след което да сложи край и на собствения си живот. Така е редно да се постъпва в подобни случаи. Но тъй като Дакш̣а бил баща на Сатӣ, тя решила да не го убива, а да сложи край на своя живот, за да изкупи големия грях, който извършила, като слушала хулите срещу Шива. Така Шрӣмад Бха̄гаватам ни учи, че при никакви обстоятелства не бива да търпим в наше присъствие да клеветят или да хулят велика личност. Ако човек е бра̄хман̣а, той не бива да се самоубива, защото тогава ще носи отговорност за убийството на бра̄хман̣а. Той трябва да напусне мястото, където хулят великите личности, или да си запуши ушите, за да не чува оскърбленията. Един кш̣атрия обаче има правото да наказва всекиго, затова ако някой е кш̣атрия, той незабавно трябва да убие клеветника, като преди това отреже езика му. А вайшите и ш̣ӯдрите трябва още в същия миг да сложат край на живота си. И понеже Сатӣ причислявала себе си към категорията на вайшите и шӯдрите, тя решила да си напусне тялото. Според Бхагавад-гӣта̄ (9.32) жените, работниците и търговците са на едно и също равнище (стрийо ваишя̄с татха̄ шӯдра̄х̣). И тъй като на вайшите и шӯдрите, които са чули клевети срещу велика личност, се препоръчва веднага да си напуснат тялото, Сатӣ решила да сложи край на живота си.