Шрӣмад бха̄гаватам 4.30.5
Текст
меру-шр̣н̇гам ива̄мбудах̣
пӣта-ва̄са̄ ман̣и-грӣвах̣
курван витимира̄ дишах̣
Дума по дума
супарн̣а – на Гаруд̣а, носача на Бог Виш̣н̣у; скандхам – на гърба; а̄рӯд̣хах̣ – седейки; меру – на планината Меру; шр̣н̇гам – на върха; ива – като; амбудах̣ – облак; пӣта-ва̄са̄х̣ – носещ жълти дрехи; ман̣и-грӣвах̣ – шията му, украсена със скъпоценния камък Каустубха; курван – правейки; витимира̄х̣ – свободни от мрак; дишах̣ – всички посоки.
Превод
Възседнал Гаруд̣а, Върховният Бог бе като облак, който почива на върха на планината Меру. Трансценденталното му тяло бе облечено с възхитителни жълти одежди, а шията му бе украсена със скъпоценния камък Каустубха-ман̣и. Сиянието, излъчващо се от него, разсейваше целия мрак във вселената.
Пояснение
В Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 22.31) се казва:
я̄ха̄н̇ кр̣ш̣н̣а, та̄ха̄н̇ на̄хи ма̄я̄ра адхика̄ра
Богът е като сияйното слънце. Затова там, където е Върховната Божествена Личност, не може да има мрак и невежество. Тъмната вселена се осветява от Слънцето, но Слънцето и Луната само отразяват сиянието, което се излъчва от тялото на Върховния Бог. В Бхагавад-гӣта̄ (7.8) Богът казва: прабха̄сми шаши-сӯряйох̣ – „Аз съм енергията, с която Слънцето и Луната осветяват всичко наоколо“. Следователно източник на всеки живот е сиянието, излъчващо се от тялото на Върховната Божествена Личност. Това е потвърдено и в Брахма сам̇хита̄: яся прабха̄ прабхавато джагад-ан̣д̣а-кот̣и. Озарено от сиянието, което се излъчва от тялото на Върховната Божествена Личност, всичко съществуващо се освобождава от мрака.