Шрӣмад бха̄гаватам 4.29.62
Текст
аса̄в ахам ити бруван
гр̣хн̣ӣя̄т тат пума̄н ра̄ддхам̇
карма йена пунар бхавах̣
Дума по дума
мама – ум; ете – всички тези; манаса̄ – от ума; ят ят – каквото и да е; асау – това; ахам – аз (съм); ити – така; бруван – приемайки; гр̣хн̣ӣя̄т – взема със себе си; тат – това; пума̄н – живото същество; ра̄ддхам – усъвършенствана; карма – работа; йена – заради която; пунах̣ – отново; бхавах̣ – материално съществуване.
Превод
Живото същество се труди под влияние на телесни концепции от типа „Аз съм еди-какво си. Това е мой дълг и трябва да го изпълня“. Тези идеи са внушения на ума и дейностите, основани на тях, са мимолетни. Но независимо от това, по милостта на Върховния живото същество получава възможност да приложи на практика всички свои недействителни схващания. Така то се сдобива с поредното тяло.
Пояснение
Докато човек е във властта на телесните схващания, на телесна платформа са и дейностите, които извършва. Не е трудно да разберем това. В наши дни виждаме, че всяка нация се опитва да изпревари останалите и че всеки иска да превъзхожда съседа си. Хората наричат това прогрес на човечеството. В стремежа си да огради своето тяло с комфорт, човекът гради множество планове и когато грубото му тяло загине, тези стремежи остават да съществуват във финото тяло. Не е истина, че със смъртта на тялото идва край и на живото същество. Макар че много философи и учени в този свят са на мнение, че със смъртта на тялото свършва всичко, това не е истина. В дадената строфа На̄рада Муни казва, че в мига на смъртта човек отнася със себе си всички планове, които е имал (гр̣хн̣ӣя̄т), и за да може да ги осъществи, получава друго тяло. Това е наречено пунар бхавах̣. След свършека на грубото тяло всички намерения на живото същество се съхраняват в ума му и по милостта на Бога то получава възможност да ги осъществи в следващото си тяло. Така действа законът на кармата. Докато умът е във властта на закона на кармата, всеки следващ живот живото същество ще трябва да приема някакво тяло.
Кармата е цялата съвкупност от плодоносни дейности, които човек извършва в полза или във вреда на своето тяло. Веднъж лично наблюдавах как на смъртния си одър един умиращ човек моли лекаря да му даде още няколко години живот, за да успее да си завърши плановете. Това значи, че умирайки, той е мислел за своите планове и намерения. След гибелта на грубото тяло тези намерения с положителност са продължили да го съпътстват, носени от финото му тяло, съставено от ум, интелигентност и его. Така, по милостта на Върховния Бог, на Свръхдушата, която винаги е в сърцето, този човек е получил нова възможност да осъществи намеренията си.
маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча
В следващото си раждане живото същество благодарение на Свръхдушата си спомня за своите недовършени начинания и се заема отново да ги реализира. Това е обяснено и в една друга строфа от Бхагавад-гӣта̄:
хр̣д-деше 'рджуна тиш̣т̣хати
бхра̄маян сарва-бхӯта̄ни
янтра̄рӯд̣ха̄ни ма̄яя̄
„Върховният Бог се намира в сърцето на всекиго, о, Арджуна, и направлява странстванията на живите същества, които като че ли са поставени в машина, направена от материалната енергия“ (Бхагавад-гӣта̄, 18.61). Като седи в превозното средство, предоставено му от материалната енергия, и действа под напомнянията на Свръхдушата в сърцето, живото същество се носи из цялата вселена и с всички сили се мъчи да осъществи плановете си, мислейки се за бра̄хман̣а или кш̣атрия, за американец или индиец и т.н. Между тези обозначения няма съществена разлика. Нещата с нищо не се променят, ако някой е бра̄хман̣а вместо американец или е американец, а не негър. В крайна сметка всичко това са телесни обозначения, плод на гун̣ите на материалната природа.