Шрӣмад бха̄гаватам 4.27.4
Текст
маха̄рха-талпе махиш̣ӣ-бхуджопадхих̣
та̄м ева вӣро мануте парам̇ ятас
тамо-'бхибхӯто на ниджам̇ парам̇ ча ят
Дума по дума
шая̄нах̣ – лежейки; уннаддха-мадах̣ – все повече във властта на илюзията; маха̄-мана̄х̣ – с развито съзнание; маха̄-арха-талпе – на богато ложе; махиш̣ӣ – на царицата; бхуджа – ръце; упадхих̣ – възглавница; та̄м – нея; ева – безспорно; вӣрах̣ – героят; мануте – смяташе; парам – цел на живота; ятах̣ – от която; тамах̣ – от невежество; абхибхӯтах̣ – обзет; на – не; ниджам – истинското си аз; парам – Върховната Божествена Личност; ча – и; ят – какво.
Превод
Така, въпреки развитото си съзнание, цар Пуран̃джана потъваше все по-дълбоко в илюзията и постоянно лежеше, склонил глава върху меката ръка на съпругата си. За него жената бе станала живот и душа. Така, напълно завладян от гун̣ата на невежеството, той не беше способен да разбере какво е себепознание, какво е истинското му аз, нито какво представлява Върховната Божествена Личност.
Пояснение
Човешкият живот е предназначен за себепознание. Човек преди всичко трябва да разбере собствения си аз, наречен в тази строфа ниджам, а след това да осъзнае и Свръхдушата, или Парама̄тма̄, Върховната Божествена Личност. Но когато някой има силни материални привързаности, за него смисъл на живота става жената. Това е в основата на всички материални привързаности. В такова състояние човек не може да разбере нито собствения си аз, нито Върховната Божествена Личност. Затова в Шрӣмад Бха̄гаватам (5.5.2) е казано: махат-сева̄м̇ два̄рам а̄хур вимуктес тамо-два̄рам̇ йош̣ита̄м̇ сан̇ги-сан̇гам. Ако човек общува с маха̄тми, с предани на Бога, пред него се открива пътят към освобождението. Но ако е твърде привързан към жените или към личности, привързани към жени, т.е. ако пряко или косвено изпитва привързаност към жените, той отваря пред себе си тамо-два̄рам – вратата, водеща към непрогледния мрак на ада.
Цар Пуран̃джана бил велика душа, много интелигентен и с развито съзнание, но тъй като изпитвал силна страст към жените, съзнанието му било замъглено. Под влияние на месото, жените и алкохола е замъглено съзнанието и на съвременните хора. Именно затова те са неспособни да напредват в духовното себепознание. Първата крачка в себепознанието е човек да разбере, че е душа, различна от тялото. А втората – че всяка душа, всяко индивидуално живо създание, е неразделна частица от Върховната Душа, Парама̄тма̄, Върховната Божествена Личност. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (15.7):
джӣва-бхӯтах̣ сана̄танах̣
манах̣-ш̣аш̣т̣ха̄нӣндрия̄н̣и
пракр̣ти-стха̄ни карш̣ати
„Живите същества в този обусловен свят са мои вечни, откъснати частици. Поради обусловения живот те водят упорита борба с шестте сетива, включващи ума“.
Всички живи същества са неразделни частици от Върховния Бог. За жалост, в цивилизацията, в която живеем, мъжете и жените имат възможност да се привличат взаимно още от най-ранна възраст и това ги прави напълно неспособни да се издигнат до равнището на себепознанието. Те не разбират, че ако не постигнат духовната си природа, загубват най-ценното в човешкото съществуване. Ако постоянно мисли за някоя жена и пази образа ѝ в сърцето си, човек все едно лежи с нея на скъпо ложе. Сърцето също е ложе, и то най-скъпото. Мъж, който постоянно мисли за пари и жени, всъщност си почива в обятията на своята любима или съпруга. Така, изцяло отдаден на секс, той става неспособен да осъзнае истинското си аз.