Skip to main content

Шрӣмад бха̄гаватам 4.24.56

Текст

ятра нирвиш̣т̣ам аран̣ам̇
кр̣та̄нто на̄бхиманяте
вишвам̇ видхвам̇саян вӣря-
шауря-виспхӯрджита-бхрува̄

Дума по дума

ятра – където; нирвиш̣т̣ам аран̣ам – напълно отдадена душа; кр̣та-антах̣ – непобедимо време; на абхиманяте – не напада; вишвам – цялата вселена; видхвам̇саян – унищожавайки; вӣря – могъщество; шауря – влияние; виспхӯрджита – с едно движение; бхрува̄ – на веждите.

Превод

С едно движение на веждите си олицетворението на непобедимото време може мигновено да унищожи цялата вселена. Страшното време обаче никога не се докосва до предания, който всецяло се е отдал в лотосовите Ти нозе.

Пояснение

В Бхагавад-гӣта̄ (10.34) се казва, че в образа на смъртта Богът унищожава всичко, което човек притежава. Мр̣тюх̣ сарва-хараш ча̄хам: „Аз съм всепоглъщащата смърт“. В образа на смъртта Богът отнема на обусловената душа всичко, което тя е създала. Всичко в материалния свят рано или късно е обречено да загине. Ала въпреки непреодолимото си могъщество времето не може да попречи на дейностите на предания, тъй като той е намерил подслон в лотосовите нозе на Бога. Затова единствено преданите не са подвластни на времето. Всички дейности на кармӣте и гя̄нӣте, които са чужди на преданото служене, носят само преходни резултати. Материалното благополучие на кармӣте все някога свършва, по същия начин се изчерпват и духовните резултати, придобити от гя̄нӣте, които са постигнали безличностния Брахман.

а̄рухя кр̣ччхрен̣а парам̇ падам̇ татах̣
патантй адхо 'на̄др̣та-юш̣мад-ан̇гхраях̣

(Шрӣмад Бха̄гаватам, 10.2.32)

Не само кармӣте, но дори и гя̄нӣте, които си налагат сурови лишения, за да постигнат безличностното брахмаджьоти, отново падат в материалния свят, защото не са потърсили убежище при лотосовите нозе на Бога. Ако човек не се потопи изцяло в чисто предано служене, няма никаква гаранция, че ще постигне освобождение, дори и да се е издигнал до райските планети или до безличностното сияние Брахман. Постиженията на предания обаче не стават жертва на времето. Дори ако преданият не успее да измине докрай пътя на преданото служене, в следващия си живот той продължава от точката, до която е стигнал. Кармӣте и гя̄нӣте не получават такъв шанс; всичко, което те са постигнали, се загубва. Но бхактите никога не се лишават от постиженията си: пълни или частични, те завинаги остават с тях. Това твърдят всички ведически писания. Шучӣна̄м̇ шрӣмата̄м̇ гехе йога-бхраш̣т̣о 'бхиджа̄яте. Ако човек не е успял да постигне крайната цел на бхакти йога, в следващия си живот той се ражда в семейство на чисти предани или в богато семейство. В такава среда той получава всички благоприятни възможности да продължи да напредва в служенето на Бога.

Когато Ямара̄джа, повелителят на смъртта, поучавал помощниците си, той им наредил никога да не отиват при предани. Той казал: „Почитайте преданите, ала не ги доближавайте“. Следователно преданите на Бога не са подвластни на Ямара̄джа. Ямара̄джа е представител на Върховната Божествена Личност, който се разпорежда със смъртта на всички живи създания. Той обаче не се занимава с преданите на Бога. Само с един поглед олицетвореното време е способно да унищожи цялото космическо мироздание, но то няма власт над преданите на Бога. С други думи, времето не може да унищожи служенето, което преданият е извършвал през своя живот. Духовните постижения остават непокътнати, защото са неподвластни на времето.