Шрӣмад бха̄гаватам 4.24.42
Текст
манаве ка̄ран̣а̄тмане
намо дхарма̄я бр̣хате
кр̣ш̣н̣а̄я̄кун̣т̣ха-медхасе
пуруш̣а̄я пура̄н̣а̄я
са̄н̇кхя-йогешвара̄я ча
Дума по дума
намах̣ – отдавайки почитания; те – на тебе; а̄шиш̣а̄м ӣша – о, най-велики от благодетелите; манаве – на върховния ум или върховния Ману; ка̄ран̣а-а̄тмане – върховната причина на всички причини; намах̣ – отдавайки почитания; дхарма̄я – на този, който познава най-съвършената от всички религии; бр̣хате – най-великия; кр̣ш̣н̣а̄я – на Кр̣ш̣н̣а; акун̣т̣ха-медхасе – на този, чиято мозъчна дейност не може да бъде ограничена от нищо; пуруш̣а̄я – Върховната Личност; пура̄н̣а̄я – най-старият; са̄н̇кхя йога-ӣшвара̄я – господарят на принципите на са̄н̇кхя йога; ча – и.
Превод
, Господи, Ти си най-великият от всички благодетели и най-древният и върховен от всички, които се наслаждават. Ти си господарят на метафизичните философии по целия свят, защото си върховната причина на всички причини, Бог Кр̣ш̣н̣а. Ти си най-висшият от религиозните принципи. Ти си върховният ум и никакви условия не ограничават мозъчната Ти дейност. Затова отново и отново се прекланям пред тебе.
Пояснение
В тази строфа особено важни са думите кр̣ш̣н̣а̄я акун̣т̣ха-медхасе. Откривайки принципа на неопределеността, съвременните учени изчерпаха възможностите на своите методи и апаратура. В действителност живото същество не може да има умствена дейност, която да не е ограничена от времето и пространството. Живото същество се нарича ан̣у, т.е. „атом“, безкрайно малка частица от върховната душа, и мозъкът му също е с нищожен капацитет; той не може да усвои безкрайно количество знание. Това обаче не означава, че Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, също има ограничен мозък. Нищо, което Кр̣ш̣н̣а казва или прави, не е ограничено от времето и пространството. В Бхагавад-гӣта̄ (7.26) Богът заявява:
вартама̄на̄ни ча̄рджуна
бхавишя̄н̣и ча бхӯта̄ни
ма̄м̇ ту веда на кашчана
„О, Арджуна, като Бог, Аз зная всичко, което се е случило в миналото, всичко, което се случва в настоящето, и всичко, което ще се случи в бъдеще. Аз познавам всички живи същества, но мен никой не ме познава“.
Кр̣ш̣н̣а знае всичко, но него може да разбере само този, към когото Кр̣ш̣н̣а прояви благосклонност. Следователно принципът на неопределеността по никакъв начин не засяга Кр̣ш̣н̣а и неговите представители. Думите на Кр̣ш̣н̣а са всесъвършени и истинни, валидни едновременно за миналото, настоящето и бъдещето. За този, който добре знае какво казва Кр̣ш̣н̣а, не съществува неопределеност. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание се основава на Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е, каквато е била изговорена от Бог Кр̣ш̣н̣а, затова за участниците в него и дума не може да става за неопределеност.
В тази строфа Бог Кр̣ш̣н̣а е наречен а̄шиш̣а̄м ӣша. Великите святи личности, мъдреци и полубогове са способни да благославят обикновените живи същества, но те самите получават благословии от Върховната Божествена Личност. Само който е благословен от Кр̣ш̣н̣а, може да дава благословии на другите. Заслужава да обърнем внимание и на думата манаве, означаваща „на върховния Ману“. Във ведическите писания върховният Ману е Сва̄ямбхува Ману, инкарнация на Кр̣ш̣н̣а. Всички Манувци са инкарнации на Кр̣ш̣н̣а (манвантара-авата̄ра), надарени от него със специално могъщество. В един ден на Брахма̄ има четиринайсет Манувци, в един месец – четиристотин и двайсет, в една година – пет хиляди и четирийсет, а общият брой на Манувците през целия живот на Брахма̄ е петстотин и четири хиляди. Тъй като Манувците са ръководители на човешкото общество, върховен повелител на цялото човечество в крайна сметка е Бог Кр̣ш̣н̣а. Думата манаве има и друго значение: „най-съвършената мантра“. Мантрата освобождава обусловената душа от материалното робство. Затова, като повтаря мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, човек може да постигне освобождение от всички материални условия.
Ка̄ран̣а̄тмане: всяко нещо има причина. Дадената строфа отхвърля концепцията за случайността. Щом всяко нещо има причина, не може да се говори за случайност. Понеже са неспособни да открият истинската причина, псевдофилософите и мнимите учени неразумно твърдят, че всичко става случайно. В Брахма сам̇хита̄ Кр̣ш̣н̣а е наречен причината на всички причини, затова тук Шива се обръща към него с името ка̄ран̣а̄тмане. Личността на Кр̣ш̣н̣а е изначалната причина на всичко, коренът и семето на всичко. Във Веда̄нта сӯтра (1.1.2) по този повод е казано: джанма̄дй ася ятах̣ – Абсолютната Истина е върховната причина на всички еманации.
Думата са̄н̇кхя-йогешвара̄я също е важна в този контекст. В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а е наречен Йогешвара, господар на всички мистични сили. Само който притежава необозрими мистични способности, може да бъде признат за Бог. В днешната епоха на Кали хора с незначително мистично могъщество се провъзгласяват за Бог, но тези псевдобогове са просто глупаци – единствено Кр̣ш̣н̣а е Върховната Личност, която притежава всички мистични способности и йогийски съвършенства. Системата са̄н̇кхя йога, станала толкова популярна в днешно време, е създадена от атеиста Капила, но основоположник на първоначалната, на истинската са̄н̇кхя йога е друг Капила, който бил инкарнация на Кр̣ш̣н̣а и син на Девахӯти. Датта̄трея, друга инкарнация на Кр̣ш̣н̣а, също разяснявал системата са̄н̇кхя йога. Следователно Кр̣ш̣н̣а е източникът на всички видове са̄н̇кхя йога и на всички мистични йогийски сили.
Думите пуруш̣а̄я пура̄н̣а̄я също заслужават отделно внимание. В Брахма сам̇хита̄ Кр̣ш̣н̣а е характеризиран като а̄ди-пуруш̣а – изначалната личност, изначалният наслаждаващ се. В Бхагавад-гӣта̄ Той отново е наречен пура̄н̣а-пуруш̣а, най-древната личност. Но въпреки че е най-древната личност, в същото време Той е най-младият от всички, нава-яувана. Друга съществена дума в този текст е думата дхарма̄я. Тъй като всички религиозни принципи водят началото си от Кр̣ш̣н̣а, в Шрӣмад Бха̄гаватам (6.3.19) е казано: дхармам̇ ту са̄кш̣а̄д бхагават-пран̣ӣтам. Никой не може да създава нова религия, защото религията вече съществува, тя е дадена от Бог Кр̣ш̣н̣а. В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а описва същността на изначалната дхарма и ни моли да оставим всички други религиозни правила и канони. Истинската дхарма е да се предадем изцяло на него. В Маха̄бха̄рата също е казано:
йе ча̄дхя̄тма-видо джана̄х̣
те ваданти маха̄тма̄нам̇
кр̣ш̣н̣ам̇ дхармам̇ сана̄танам
Този, който съвършено е овладял Ведите; който е техен съвършен познавач (випра); който знае истинската същност на духовния живот, този човек смята Кр̣ш̣н̣а за своя сана̄тана-дхарма. Така Шива ни учи на основните принципи на сана̄тана-дхарма.