Шрӣмад бха̄гаватам 4.22.52
Текст
са са̄мра̄джя-шрия̄нвитах̣
на̄саджджатендрия̄ртхеш̣у
нирахам-матир аркават
Дума по дума
гр̣хеш̣у – у дома си; вартама̄нах̣ – намирайки се; апи – въпреки че; сах̣ – цар Пр̣тху; са̄мра̄джя – цялата империя; шрия̄ – богатство; анвитах̣ – погълнат от; на – никога; асаджджата – привлечен; индрия-артхеш̣у – за сетивно наслаждение; них̣ – нито; ахам – аз съм; матих̣ – съображение; арка – слънцето; ват – като.
Превод
Маха̄ра̄джа Пр̣тху, чиято империя процъфтяваше, притежаваше несметни богатства и живееше като семеен. Но той не изпитваше и най-малко желание да използва богатствата си за удоволствие на своите сетива, затова не беше привързан към нищо, подобно на слънцето, което не може да бъде замърсено от нищо.
Пояснение
В тази строфа особено внимание заслужава думата гр̣хеш̣у. От представителите на четирите а̄шрама: брахмачаря, гр̣хастха, ва̄напрастха и сання̄са – само гр̣хастхите (семейните) имат право да общуват с жени, затова гр̣хастха-а̄шрамът е един вид разрешително за сетивно наслаждение. Но Пр̣тху Маха̄ра̄джа се отличавал с това, че никога не угаждал на сетивата си, макар да имал право на семеен живот и да притежавал несметни богатства. Това бил специфичен знак, който свидетелствал, че Маха̄ра̄джа Пр̣тху е чист предан на Бога. Чистият предан не е привързан към сетивното наслаждение, затова е свободен. Хората, които водят материалистичен живот, се стремят да удовлетворят собствените си сетива, докато преданите, които са постигнали освобождение, посвещават целия си живот на това да удовлетворяват сетивата на Бога.
В тази строфа Маха̄ра̄джа Пр̣тху е сравнен със слънцето (арка-ват). Слънцето огрява всичко, дори изпражненията, урината и другите нечистотии, но въпреки че лъчите му се докосват до тях, то, всесилното слънце, остава неосквернено. Нещо повече, неговите лъчи дезинфекцират всяко замърсено място и го пречистват. По същия начин, преданият може да се занимава с какви ли не материални дейности, но понеже не изпитва желание за сетивно наслаждение, тези дейности не оказват влияние върху него. Напротив, той превръща всяка материална дейност в предано служене на Бога. Той знае как да използва всичко в служене на Бога и затова не попада под влиянието на материалните дейности. Нещо повече, с трансценденталния си замисъл той пречиства материалните дейности. Това е описано в Бхакти-раса̄мр̣та синдху: сарвопа̄дхи-винирмуктам̇ тат-паратвена нирмалам – целта на предания е да се пречисти напълно, като служи на Бога, и да се освободи от материалните обозначения.