Шрӣмад бха̄гаватам 4.22.49
Текст
сам̇стхитя̄дхя̄тма-шикш̣ая̄
а̄пта-ка̄мам ива̄тма̄нам̇
мена а̄тманй авастхитах̣
Дума по дума
ваинях̣ – синът на Вена Маха̄ра̄джа (Пр̣тху); ту – разбира се; дхурях̣ – главният; махата̄м – сред великите личности; сам̇стхитя̄ – изцяло съсредоточен; а̄дхя̄тма-шикш̣ая̄ – върху себепознанието; а̄пта – постигнал; ка̄мам – желания; ива – като; а̄тма̄нам – във вътрешното удовлетворение; мене – считан; а̄тмани – в аза; авастхитах̣ – разположен.
Превод
Маха̄ра̄джа Пр̣тху бе най-великият сред великите личности, защото бе напълно съсредоточен върху духовното себепознание. Той изпитваше удовлетворение като всеки, който е постигнал духовно знание и просветление.
Пояснение
Най-дълбоко вътрешно удовлетворение изпитва този, който неотклонно следва преданото служене. Всъщност само чистите предани, които нямат никакви други желания освен да служат на Върховната Божествена Личност, могат да постигнат истинско удовлетворение. Върховният Бог няма какво да желае, Той черпи удовлетворение в самия себе си. Такова удовлетворение изпитва и преданият, който няма други желания освен да служи на Върховната Божествена Личност. Всички търсят душевен покой и се стремят към удовлетворение, но такова състояние могат да постигнат само чистите предани.
Думите на цар Пр̣тху в предишните строфи показаха, че той притежава дълбоки познания и е постигнал съвършенство в преданото служене. Настоящата строфа потвърждава това, защото в нея царят е наречен най-велик сред всички маха̄тми. В Бхагавад-гӣта̄ (9.13) Шрӣ Кр̣ш̣н̣а говори за маха̄тмите по следния начин:
даивӣм̇ пракр̣тим а̄шрита̄х̣
бхаджантй ананя-манасо
гя̄тва̄ бхӯта̄дим авяям
„О, сине на Пр̣тха̄, свободни от влиянието на илюзията, великите души са покровителствани от божествената природа. Те изцяло са се отдали на предано служене, защото знаят, че Аз съм Върховната Божествена Личност, изначална и неизчерпаема“.
Маха̄тмите не са пленници на илюзорната енергия; те са под покровителството на духовната енергия. Затова истинският маха̄тма̄ постоянно е зает с предано служене за Бога. Пр̣тху Маха̄ра̄джа проявил всички отличителни черти на маха̄тма̄, затова в тази строфа е наречен дхурьо махата̄м – най-велик сред маха̄тмите.