Шрӣмад бха̄гаватам 4.16.23
Текст
яда̄чарат кш̣ма̄м авиш̣ахям а̄джау
тада̄ нилилюр диши дишй асанто
ла̄н̇гӯлам удямя ятха̄ мр̣гендрах̣
Дума по дума
виспхӯрджаян – свистящ; а̄джа-гавам – направен от волски и кози рога; дханух̣ – неговият лък; сваям – лично; яда̄ – когато; ачарат – пътува; кш̣ма̄м – по земята; авиш̣ахям – непобедим; а̄джау – в битка; тада̄ – тогава; нилилюх̣ – ще се изпокриват; диши диши – във всички посоки; асантах̣ – нечестивците; ла̄н̇гӯлам – опашка; удямя – вдигнал; ятха̄ – като; мр̣гендрах̣ – лъва.
Превод
Когато лъвът крачи из джунглата, заплашително вдигнал опашка, всички животни се изпокриват от страх. По същия начин и цар Пр̣тху, когато обхожда владенията си, със свистенето на своя непобедим лък, направен от волски и кози рога, ще кара крадците и разбойниците от ужас да се разбягват във всички посоки.
Пояснение
Сравнението на могъщия цар, такъв като Пр̣тху Маха̄ра̄джа, с лъв е много точно и подходящо. В Индия и до днес царете кш̣атрии са наричани син̇гх („лъв“). Ако крадците, разбойниците и останалите престъпници не се страхуват от държавния глава, който с желязна ръка пази реда и закона, в страната никога няма да има мир и благополучие. А най-незавидна е участта на страната, в която вместо цар, смел като лъв, държавното управление е оглавявано от жена. Народът на такава страна е достоен за искрено съжаление.