Шрӣмад бха̄гаватам 4.13.7
Текст
них̣сан̇гах̣ сама-даршанах̣
дадарша локе витатам
а̄тма̄нам̇ локам а̄тмани
Дума по дума
сах̣ – синът му Уткала; джанмана̄ – от самото си раждане; упаша̄нта – много удовлетворена; а̄тма̄ – душа; них̣сан̇гах̣ – без привързаност; сама-даршанах̣ – уравновесен; дадарша – виждаше; локе – в света; витатам – разпространена; а̄тма̄нам – Свръхдушата; локам – целия свят; а̄тмани – в Свръхдушата.
Превод
От самото си раждане Уткала бе напълно удовлетворен и непривързан към светското. Той бе винаги невъзмутим и спокоен, защото виждаше, че всичко е разположено в Свръхдушата, а Свръхдушата се намира във всяко сърце.
Пояснение
Чертите и качествата на Уткала, сина на Маха̄ра̄джа Дхрува, показват, че той бил маха̄-бха̄гавата. В Бхагавад-гӣта̄ (6.30) се казва: йо ма̄м̇ пашяти сарватра сарвам̇ ча майи пашяти – напредналият предан вижда присъствието на Върховната Божествена Личност навсякъде и разбира, че всичко съществуващо се намира във Върховния. Пак в Бхагавад-гӣта̄ (9.4) е казано: мая̄ татам идам̇ сарвам̇ джагад авякта-мӯртина̄ – в безличностния си аспект Бог Кр̣ш̣н̣а пронизва цялата вселена. Всичко съществуващо е поместено в него, което обаче не означава, че всичко е тъждествено с него. Преданият от най-висша класа, маха̄-бха̄гаватът, притежава точно такова зрение – той вижда, че Парама̄тма̄, Свръхдушата, пребивава в сърцето на всяко живо същество независимо от материалната му форма. Той вижда всеки като неотделима частица от Върховната Божествена Личност. Върховният Бог никога не изпуска от погледа си маха̄-бха̄гавата, а самият маха̄-бхагавата никога не откъсва очи от Върховния Бог. Човек може да постигне това състояние само когато развие истинска любов към Бога.