Шрӣмад бха̄гаватам 4.10.14
Текст
сиддха̄на̄м̇ диви пашята̄м
хато 'ям̇ ма̄навах̣ сӯрьо
магнах̣ пун̣я-джана̄рн̣аве
Дума по дума
ха̄ха̄-ка̄рах̣ – възглас на разочарование; тада̄ – тогава; ева – несъмнено; а̄сӣт – се появи; сиддха̄на̄м – на жителите на Сиддхалока; диви – в небесата; пашята̄м – които наблюдаваха сражението; хатах̣ – убит; аям – този; ма̄навах̣ – внук на Ману; сӯрях̣ – слънце; магнах̣ – залязло; пун̣я-джана – от якш̣и; арн̣аве – в океана.
Превод
Всички сиддхи, жители на висшите планети, следяха битката от небесата и щом видяха, че върху Дхрува Маха̄ра̄джа се изсипва неудържим порой от вражески стрели, нададоха отчаян вик: „Дхрува, внукът на Ману, си отива! Той бе като слънцето, ала сега залезе в този безброден океан от якш̣и!“.
Пояснение
В дадената строфа трябва да обърнем внимание на думата ма̄нава, чието основно значение е „човешко същество“. С нея тук е назован Дхрува Маха̄ра̄джа. Но Дхрува не е единственият потомък на Ману; Ману е родоначалник на цялото човечество. Той е законодателят, провъзгласил законите на ведическата цивилизация. Дори и днес индусите се подчиняват на каноните и нормите, оставени от него. Следователно всички хора по света са ма̄нава, или наследници на Ману, но Дхрува Маха̄ра̄джа е особено известен като ма̄нава, защото е велик предан.
Жителите на планетата Сиддхалока, които могат да летят в пространството без самолети, били загрижени за успеха на Дхрува Маха̄ра̄джа на бойното поле. Във връзка с това Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ коментира, че освен покровителството на Върховния Бог, преданият има помощта и подкрепата на всички полубогове и дори обикновените хора се тревожат за неговата сигурност и безопасност. Заслужава внимание и сравнението, което сиддхите направили, като нарекли Дхрува Маха̄ра̄джа слънце, залязващо в океана от якш̣и. Когато слънцето залязва зад хоризонта, ни се струва, че то потъва в океана, ала всъщност слънцето е вън от опасност. По същия начин Дхрува бил вън от опасност, макар че потънал сред океана от якш̣и. Както всяка сутрин слънцето отново изгрява, така Дхрува Маха̄ра̄джа непременно щял да победи в това тежко сражение, въпреки че сега изглеждал безпомощен – в края на краищата, водела се истинска битка, а всяка битка е изпълнена с обрати и изненади.