Шрӣмад бха̄гаватам 3.8.11
Текст
ка̄ла̄тмика̄м̇ шактим удӣрая̄н̣ах̣
ува̄са тасмин салиле паде све
ятха̄нало да̄рун̣и руддха-вӣрях̣
Дума по дума
сах̣ – Върховният Бог; антах̣ – вътре; шарӣре – в трансценденталното тяло; арпита – съхранени; бхӯта – материални елементи; сӯкш̣мах̣ – фини; ка̄ла-а̄тмика̄м – под формата на времето; шактим – енергия; удӣрая̄н̣ах̣ – оживяваща; ува̄са – се намираше; тасмин – там; салиле – във водата; паде – в мястото; све – негово; ятха̄ – както; аналах̣ – огън; да̄рун̣и – в дървата за горене; руддха-вӣрях̣ – скрита сила.
Превод
Подобно на енергията на огъня, скрита в дървата за горене, Богът лежеше във водите на унищожението, а у него бяха потънали всички живи същества във фините си тела. Той лежеше в самопроявяващата се енергия, наречена ка̄ла.
Пояснение
След като трите свята – висшите, низшите и средните планетарни системи – потънали във водите на унищожението, живите същества, които обитавали тези светове, останали във фините си тела благодарение на енергията, наречена ка̄ла. По време на унищожението грубите тела на живите същества преминали в непроявено състояние, но фините тела продължили да съществуват, както и водите на материалното творение. Така материалната енергия не била разрушена докрай, както става при пълното унищожение на материалния свят.