Шрӣмад бха̄гаватам 3.5.13
Текст
вирактим анятра кароти пум̇сах̣
харех̣ пада̄нусмр̣ти-нирвр̣тася
самаста-дух̣кха̄пяям а̄шу дхатте
Дума по дума
са̄ – тези повествования за Кр̣ш̣н̣а, кр̣ш̣н̣а-катха̄; шраддадха̄нася – на този, който има желание да слуша; вивардхама̄на̄ – постепенно засилващо се; вирактим – безразличие; анятра – към останалите неща (освен тези повествования); кароти – прави; пум̇сах̣ – на този, който е зает по такъв начин; харех̣ – на Бога; пада-анусмр̣ти – като постоянно помни лотосовите нозе на Бога; нирвр̣тася – този, който е постигнал такова трансцендентално блаженство; самаста-дух̣кха – всички страдания; апяям – победени; а̄шу – без отлагане; дхатте – извършва.
Превод
Ако човек е изпълнен с желание постоянно да слуша такива повествования, кр̣ш̣н̣а-катха̄ постепенно го прави безразличен към всичко останало. Като постоянно помни лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а, преданият, който е постигнал трансценденталното блаженство, веднага преодолява всичките си страдания.
Пояснение
Трябва да разберем, че от абсолютна гледна точка кр̣ш̣н̣а-катха̄ и Кр̣ш̣н̣а са напълно тъждествени. Богът е Абсолютната Истина, затова неговото име, форма и качества – а те всички съставляват кр̣ш̣н̣а-катха̄ – не се различават от него самия. Бхагавад-гӣта̄, която е изречена от Бога, е тъждествена на самия него. Когато един искрен предан чете Бхагавад-гӣта̄, това е равносилно на лична среща с Бога очи в очи, но не е така за тези, които само търсят повод да спорят. Когато човек чете Бхагавад-гӣта̄, там присъстват всички енергии на Бога, стига той да чете по начина, препоръчан от самия Бог в Гӣта̄. Ала когато човек си измисля свои скудоумни тълкувания на Бхагавад-гӣта̄, той не може да постигне същото трансцендентално благо. Този, който, воден от скрити подбуди, се опитва да намери в Бхагавад-гӣта̄ чужди на същността ѝ идеи или я интерпретира по тенденциозен начин, не е шраддадха̄на-пум̇сах̣ (който слуша с голямо желание и по правилен начин кр̣ш̣н̣а-катха̄). Такъв човек не извлича никаква полза от това, че чете Бхагавад-гӣта̄, колкото и учен да изглежда в очите на непросветените. Само шраддадха̄на, пълният с вяра предан, може да извлече от Бхагавад-гӣта̄ неизчерпаемо благо, защото по всемогъществото на Бога той постига трансцендентално блаженство, което унищожава всичките му привързаности и обезсилва всички съпътстващи ги материални страдания. Само преданите, които имат личен опит за това, могат да разберат смисъла на настоящата строфа, изречена от Видура. За чистия предан постоянното слушане на кр̣ш̣н̣а-катха̄ и помненето на лотосовите нозе на Бога е извор на несекващо наслаждение. За предания няма материално съществуване, а прехваленото блаженство брахма̄нанда му се струва нищожно, защото той е потопен в самия океан на трансценденталното блаженство.