Шрӣмад бха̄гаватам 3.4.11
Текст
веда̄хам антар манасӣпситам̇ те
дада̄ми ят тад дурава̄пам аняих̣
сатре пура̄ виш̣ва-ср̣джа̄м̇ васӯна̄м̇
мат-сиддхи-ка̄мена васо твайеш̣т̣ах̣
Дума по дума
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Божествената Личност каза; веда – зная; ахам – Аз; антах̣ – отвътре; манаси – умът; ӣпситам – това, което пожела; те – твое; дада̄ми – давам ти; ят – което е; тат – това; дурава̄пам – което много трудно се постига; аняих̣ – от други; сатре – в жертвоприношението; пура̄ – в миналото; виш̣ва-ср̣джа̄м – на тези, които създаваха това творение; васӯна̄м – на Васувците; мат-сиддхи-ка̄мена – с желание да може да общува с мен; васо – о, Васу; твая̄ – от теб; иш̣т̣ах̣ – крайна цел на живота.
Превод
О, Васу, познавам всички твои помисли и затова ми е известно какво желаеше в далечни времена, когато Васувците и останалите полубогове, които бяха отговорни за хода на вселенските дела, извършваха жертвоприношения. Ти искаше единствено да можеш да общуваш с мен. Аз те дарявам с тази възможност, която е непостижима за другите.
Пояснение
Уддхава е един от вечните спътници на Бога. В миналото пълната експанзия на Уддхава била един от осемте Васувци. Веднъж, много отдавна, осемте Васувци и полубоговете от висшите планетарни системи (полубоговете отговарят за управлението на вселенските дела) извършвали жертвоприношение, за да постигнат висшите цели, които си поставяли в своя живот. Тогава този от Васувците, който бил експанзия на Уддхава, пожелал да стане придружител на Бога. Богът знаел това, защото присъства в сърцето на всяко живо същество като Парама̄тма̄, Свръхсъзнание. В сърцето на всеки се намира Свръхсъзнанието, което дарява с памет ограниченото съзнание на живото същество. Понеже е само ограничено съзнание, живото същество забравя това, което се е случило в миналия му живот, но Свръхсъзнанието му подсказва как да действа на основата на знанията, натрупани в миналото. Тази истина се потвърждава на различни места в Бхагавад-гӣта̄: йе ятха̄ ма̄м̇ прападянте та̄м̇с татхаива бхаджа̄мй ахам (Бхагавад-гӣта̄, 4.11), сарвася ча̄хам̇ хр̣ди саннивиш̣т̣о маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча (Бхагавад-гӣта̄, 15.15).
Всеки е свободен да желае каквото поиска, но изпълнител на желанията е Върховният Бог. Всеки има независимостта да мисли и да желае, но осъществяването на желанията зависи от върховната воля. Този закон е намерил израз в думите „Човек предполага, Господ разполага“. В далечните времена, когато полубоговете и Васувците извършвали жертвоприношения, Уддхава, който тогава бил един от Васувците, поискал да стане спътник на Бога – нещо, което е практически неосъществимо за хората, заети с емпирични философски разсъждения или плодоносни дейности. Те дори не подозират, че някой може да стане спътник на Бога. По Божията милост само чистите предани могат да разберат, че личното общуване с Бога е най-висшето съвършенство на живота. Богът уверил Уддхава, че ще изпълни желанието му. И думите, с които Той се обърнал към Уддхава, накарали великия мъдрец Маитрея най-после да осъзнае цялата важност на общуването с Бога.