Шрӣмад бха̄гаватам 3.32.32
Текст
наиргун̣ьо бхакти-лакш̣ан̣ах̣
двайор апй ека ева̄ртхо
бхагавач-чхабда-лакш̣ан̣ах̣
Дума по дума
гя̄на йогах̣ – философски търсения; ча – и; мат-ниш̣т̣хах̣ – насочени към мен; наиргун̣ях̣ – освободено от гун̣ите на материалната природа; бхакти – предано служене; лакш̣ан̣ах̣ – с име; двайох̣ – и на двете; апи – освен това; еках̣ – една; ева – несъмнено; артхах̣ – цел; бхагават – Върховната Божествена Личност; шабда – от думата; лакш̣ан̣ах̣ – изразено.
Превод
Кулминацията на философските търсения е осъзнаването на Върховната Божествена Личност. Когато постигне това знание и се освободи от гун̣ите на материалната природа, човек се издига до равнището на преданото служене. Независимо дали направо чрез предано служене или чрез постепенния метод на философските търсения, той трябва да стигне до една и съща крайна цел: Върховната Божествена Личност.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че след много, много животи, посветени на философски търсения, накрая мъдрият човек стига до прозрението, че Ва̄судева, Върховната Божествена Личност, е всичко и му се отдава. Такива сериозни философи, стремящи се да осъзнаят истината, се срещат много рядко, защото са велики души. Ако с помощта на философските търсения човек не успее да стигне до разбирането за Върховната Личност, задачата му остава недовършена. Познавателните му търсения предстоят да бъдат продължени, докато той не стигне до истината за Върховния Бог и не започне да му отдава предано служене.
За възможността за пряко общуване с Божествената Личност се говори в Бхагавад-гӣта̄, в която се казва още, че хората, които избират други пътища – пътя на философските разсъждения или на мистичната йога, – са принудени да преодоляват много трудности. След много, много години, изпълнени с такива трудности, мъдрият философ или йогӣ може да стигне до Бога, но пътят, който трябва да извърви, е изключително труден, докато пътят на преданото служене е лек и достъпен за всички. Човек може да постигне резултата, до който водят умозрителните философски разсъждения, просто като отдава предано служене. А ако се занимава само с философски търсения и те не го изведат до прозрението за Божествената Личност, всичките му занимания си остават напразен тежък труд. Крайната цел, която си поставя мъдрият философ, е да се слее с безличностния Брахман, ала този Брахман е сиянието на Върховната Личност. В Бхагавад-гӣта̄ (14.27) Богът казва: брахман̣о хи пратиш̣т̣ха̄хам амр̣тася̄вяяся ча – „Аз съм основата на безличностния Брахман – безсмъртния, нетленния, вечния, изначалното състояние на върховно щастие“. Богът е върховното средоточие на цялото удоволствие, включително и на удоволствието, което живото същество постига, когато се слее с Брахман. Затова е казано, че този, който има неотклонна вяра във Върховната Божествена Личност, вече е осъзнал безличностния Брахман и локализираната Парама̄тма̄.