Шрӣмад бха̄гаватам 3.31.19
Текст
ша̄рӣраке дама-шарӣрй апарах̣ сва-дехе
ят-ср̣ш̣т̣ая̄сам̇ там ахам̇ пуруш̣ам̇ пура̄н̣ам̇
пашйе бахир хр̣ди ча чайтям ива пратӣтам
Дума по дума
пашяти – вижда; аям – това живо същество; дхишан̣ая̄ – с интелигентност; нану – само; сапта-вадхрих̣ – покрито от седемте материални обвивки; ша̄рӣраке – приятни и неприятни сетивни усещания; дама-шарӣрӣ – притежавайки тяло, в което може да се владее; апарах̣ – друго; сва-дехе – в тялото си; ят – от Върховния Бог; ср̣ш̣т̣ая̄ – надарено; а̄сам – беше; там – него; ахам – аз; пуруш̣ам – личност; пура̄н̣ам – най-старата; пашйе – виждам; бахих̣ – отвън; хр̣ди – в сърцето; ча – и; чайтям – източникът на егото; ива – наистина; пратӣтам – признат.
Превод
Живите същества, въплътени в други видове тела, виждат само по силата на инстинкта и познават само онези сетивни усещания, които са приятни или неприятни за този вид тяло. Но аз имам тяло, с което мога да обуздая сетивата си и да разбера смисъла на моето съществуване. Затова отдавам най-смирените си почитания на Върховната Божествена Личност, която ме е благословила с това тяло и по чиято милост мога да видя как Богът е вътре и вън от всичко.
Пояснение
Еволюционният процес, през който живото същество преминава, като получава различни видове материални тела, може да се сравни с разцъфването на цветето. По време на растежа си цветето минава през различни стадии – най-напред се образува пъпка, после тя се разпуква и накрая напълно разцъфва, показвайки цялата си красота и благоухание. По същия начин съществуват осем милиона и четиристотин хиляди биологични вида и в хода на еволюцията живото същество постепенно се издига в определена последователност от по-низшите форми на живот до по-висшите. Човешката форма на живот е най-висша, защото в нея живото същество притежава съзнание, с което може да се освободи от плена на раждането и смъртта. Ако има това щастие, още в майчината си утроба детето съзнава своите преимущества и висшето си предназначение, по които се отличава от другите живи същества. Животните имат по-низши тела и затова съзнават само щастието и страданието, непосредствено свързани с тялото им. Те не могат да мислят за нищо друго, освен за удовлетворяването на потребностите на тялото – хранене, сън, размножаване и самозащита. Но по милостта на Бога в човешката форма живото същество притежава достатъчно развито съзнание, за да може да оцени изключителността на положението си и да осъзнае своето аз и Върховния Бог.
Думата дама-шарӣрӣ означава, че притежаваме тяло, което ни дава възможност да контролираме сетивата и ума си. Причина за всичките ни проблеми в материалния свят е неумението ни да обуздаваме ума и сетивата си. Човек трябва да бъде благодарен на Върховния Бог, че му е предоставил тази ценна форма на съществуване, и трябва да я използва по правилен начин. Разликата между животното и човека е тази, че животното не може да се владее и не познава чувството за благоприличие, докато човекът се съобразява с определени норми и може да контролира действията си. Ако не използва присъщата си способност за самоконтрол, той не е по-различен от животното. Като контролира сетивата си чрез правилата на йога, човек може да разбере истинската природа на аза, на Свръхдушата, на окръжаващия свят, както и тяхната взаимовръзка – за този, който е овладял сетивата си, няма нищо невъзможно. Иначе човекът няма да се различава особено много от животните.
Тук се говори за истинското себепознание, което се постига чрез контрол над сетивата. Човек трябва да положи всички усилия, за да разбере Върховната Божествена Личност и собствената си същност. Да се мислиш за равен на Върховния, не е себепознание. Тук ясно е казано, че Върховният Бог е ана̄ди, или пура̄н̣а, и няма причина, която да го поражда. Живото същество произлиза от Върховния Бог като негова неотделима частица. Брахма сам̇хита̄ потвърждава: ана̄дир а̄дир говиндах̣ – Говинда, Върховната Личност, няма причина. Той е нероден. Но живото същество е родено от него. Бхагавад-гӣта̄ утвърждава: мамаива̄м̇шах̣ – и живото същество, и Върховният Бог са неродени, но висшият източник, който е причина за съществуването на частицата, на живото същество, е Върховната Божествена Личност. Затова в Брахма сам̇хита̄ се казва, че всичко произлиза от Върховната Божествена Личност (сарва-ка̄ран̣а-ка̄ран̣ам). Това се потвърждава и във Веда̄нта сӯтра: джанма̄дй ася ятах̣ – Абсолютната Истина е изначалният източник, от който всичко води началото си. В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а казва: ахам̇ сарвася прабхавах̣ – „Аз съм източникът, от който се ражда всичко, в това число Брахма̄, Шива и живите същества“. Себепознание означава да се разбере тази истина. Човек трябва да осъзнае, че е подчинен на Върховния Бог, и да не се заблуждава, че е напълно независим. Ако притежаваше пълна независимост, как би се озовал в плен на обусловеното съществуване?