Шрӣмад бха̄гаватам 3.26.71
Текст
пра̄н̣ендрия-мано-дхиях̣
прабхаванти вина̄ йена
ноттха̄пайитум оджаса̄
Дума по дума
ятха̄ – както; прасуптам – спейки; пуруш̣ам – човек; пра̄н̣а – жизненият въздух; индрия – сетивата за работа и овладяване на знание; манах̣ – умът; дхиях̣ – интелигентността; прабхаванти – могат; вина̄ – без; йена – когото (Свръхдушата); на – не; уттха̄пайитум – да събудят; оджаса̄ – със собственото си могъщество.
Превод
Когато човек спи, нито едно от материалните достояния – нито жизнената енергия, нито сетивата за придобиване на знание, нито сетивата за действие, нито умът, нито интелигентността, нищо не може да го събуди. Той може да се събуди само когато Свръхдушата му помогне.
Пояснение
В тези строфи подробно е изложена постановката на философията са̄н̇кхя, според която вира̄т̣-пуруш̣а, или вселенската форма на Върховната Божествена Личност, е изначалният източник на всички сетивни органи и управляващите ги божества. Отношенията между вира̄т̣-пуруш̣а и управляващите божества или живите същества са толкова сложни, че вира̄т̣-пуруш̣а не може да бъде разбудена просто като се използват сетивните органи, свързани със съответните божества. Човек не може да събуди вира̄т̣-пуруш̣а, т.е. не може да се свърже с Върховната Абсолютна Божествена Личност, чрез материални дейности. Той може да се свърже с Абсолюта само чрез предано служене и непривързаност към материалното.