Шрӣмад бха̄гаватам 3.25.24
Текст
сарва-сан̇га-виварджита̄х̣
сан̇гас теш̣в атха те пра̄ртхях̣
сан̇га-дош̣а-хара̄ хи те
Дума по дума
те ете – тези същите; са̄дхавах̣ – предани; са̄дхви – добродетелна жена; сарва – всички; сан̇га – привързаности; виварджита̄х̣ – освободена от; сан̇гах̣ – привързаност; теш̣у – към тях; атха – тъй като; те – от теб; пра̄ртхях̣ – трябва да се търси; сан̇га-дош̣а – гибелните последствия от материалната привързаност; хара̄х̣ – противодействат на; хи – наистина; те – те.
Превод
О, майко, о, добродетелна жено, това са качествата на великите предани, които са освободени от всички привързаности. Трябва да се стремиш към такива светци, защото само привързаността към тях може да унищожи гибелните последствия от материалните привързаности.
Пояснение
В тази строфа Капила Муни казва на майка си Девахӯти, че ако иска да се освободи от материалните привързаности, трябва да развие привързаност към са̄дху – преданите, които са напълно свободни от материални привързаности. В Бхагавад-гӣта̄ (15.5) се описва кой е достоен да влезе в царството на Бога: нирма̄на-моха̄ джита-сан̇га-дош̣а̄х̣. Тези думи се отнасят до човека, който напълно се е освободил от високомерието, пораждано от материалното чувство за собственост. Колкото и надарен да е някой, колкото и богат и уважаван да е, ако иска да достигне духовното царство и да се върне вкъщи, обратно при Бога, той трябва да се освободи от високомерието, с което го изпълва материалната собственост, защото това състояние не е истинско, а илюзорно.
Думата моха в тази строфа от Бхагавад-гӣта̄ се отнася до измамната представа, която човек има за себе си като за богат или беден. В материалния свят схващането, че някой е богат или беден, както и всички други оценки, основаващи се на материалното съществуване, са измамни, защото самото тяло е измамно, преходно. Чистата душа, която се стреми да се освободи от материалния плен, трябва най-напред да се освободи от връзката с трите гун̣и на материалната природа. В момента съзнанието ни е замърсено от контакта с трите материални гун̣и. Затова в Бхагавад-гӣта̄ е казано: джита-сан̇га-дош̣а̄х̣ – човек трябва да се освободи от замърсяващото влияние на трите гун̣и на материалната природа. Шрӣмад Бха̄гаватам потвърждава това: чистият предан, който се стреми да се издигне до духовното царство, се освобождава от съприкосновението с трите гун̣и на материалната природа. Именно с такива предани трябва да общуваме. Със същата тази цел сме основали и Международното общество за Кр̣ш̣н̣а съзнание. В света има много търговски, научни и други асоциации и сдружения, които разпространяват определен вид знание и имат за цел да формират у хората определен тип съзнание, но няма нито едно общество, което да помага на човека да се освободи от материалните привързаности. Този, който е осъзнал необходимостта от освобождаване от материалните замърсявания, трябва да потърси общество от предани, в което се развива единствено Кр̣ш̣н̣а съзнание. По този начин той ще успее да се освободи напълно от материалния тип общуване.
Тъй като преданият е освободен от замърсяващото влияние на материалните привързаности, той не чувства страданията на материалното битие. Въпреки че, погледнато отстрани, се намира в материалния свят, той спира да усеща страданията му. Как е възможно това? Можем да разберем този факт, като наблюдаваме поведението на котката. Тя носи в уста малките си котенца, но също така носи в уста и уловения плъх. Ала усещанията на котето и на плъха са напълно различни. Малкото коте се чувства удобно в устата на майка си, докато плъхът усеща диханието на смъртта. По същия начин са̄дхавах̣, или преданите, които са в Кр̣ш̣н̣а съзнание и отдават на Бога трансцендентално служене, не усещат материалните страдания, докато хората, които не са предани в Кр̣ш̣н̣а съзнание, изпитват всички мъки на материалното съществуване. Следователно човек трябва да прекрати общуването си с материалисти и да потърси обществото на личности, които действат в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Като общува с тях, той ще постигне духовен напредък. С помощта на техните думи и наставления човек ще може да се освободи от привързаността си към материалното съществуване.