Шрӣмад бха̄гаватам 3.24.45
Текст
сарва-гйе пратяг-а̄тмани
парен̣а бхакти-бха̄вена
лабдха̄тма̄ мукта-бандханах̣
Дума по дума
ва̄судеве – на Ва̄судева; бхагавати – Божествената Личност; сарва-гйе – всезнаещ; пратяк-а̄тмани – Свръхдушата у всеки; парен̣а – трансцендентален; бхакти-бха̄вена – чрез предано служене; лабдха-а̄тма̄ – постигнал истинската си същност; мукта-бандханах̣ – освободен от материално робство.
Превод
Така той се освободи от обусловения живот и постигна истинската си същност в трансценденталното предано служене за Божествената Личност, Ва̄судева, всезнаещата Свръхдуша, която се намира у всекиго.
Пояснение
Като се занимава с трансцендентално предано служене за Бога, човек разбира, че е индивидуална душа, чиято истинска природа е да бъде вечен слуга на Върховния Бог Ва̄судева. Да се постигне себепознание, не означава индивидуалната душа да стане равна на Върховната Душа, тъй като и двете имат духовна природа. Индивидуалната душа е склонна да попада в обусловено състояние, докато Върховната Душа никога не може да бъде обусловена. Когато обусловената душа осъзнае, че е подчинена на Върховната Душа, тя достига равнището лабдха̄тма̄, себепознание, или мукта-бандхана, освобождение от материалните замърсявания. Материалните замърсявания остават дотогава, докато човек се мисли за равен или еднакъв с Върховния Бог. Тези представи са последният капан на ма̄я̄. Ма̄я̄ винаги упражнява въздействието си върху обусловената душа. Ако човек продължава да мисли, че е равен на Върховния Бог дори след като е посветил много години на медитация и философски размишления, това означава, че си остава под влиянието на ма̄я̄, пленник на последния ѝ капан.
В тази строфа особено важна е думата парен̣а. Пара означава „трансцендентален, недокоснат от материалните замърсявания“. Когато човек напълно съзнава, че е вечен слуга на Бога, съзнанието му се нарича пара̄ бхакти. Но ако той продължава да се отъждествява с материални неща и се занимава с предано служене заради постигането на една или друга материална цел, служенето му се отнася към категорията виддха̄ бхакти, замърсена бхакти. Човек може да постигне истинско освобождение, като изпълнява единствено пара̄ бхакти.
Тук е употребена и думата сарва-гйе. Свръхдушата, която се намира в сърцето ни, е всезнаеща. Тя знае всичко. Когато сменям тялото си, аз мога да забравя онова, което съм вършил в предишния си живот, но Върховният Бог, намиращ се в сърцето ми в образа на Парама̄тма̄, помни всичко и по този начин аз получавам резултатите от миналата си карма, т.е. от дейностите, които съм вършил в миналото. Аз може и да не си спомням, но Богът ми дава цялото страдание и цялото наслаждение, което съм заслужил с лошите и с добрите си дела в миналия си живот. Човек не бива да мисли, че като забрави за постъпките си от миналото, се освобождава от отговорността, която носи за тях. Той ще трябва да се разплаща за всичко, което е вършил, а какви да бъдат последствията, решава Свръхдушата, свидетел на всичките ни деяния.