Шрӣмад бха̄гаватам 3.24.35
Текст
мая̄ проктам̇ хи локася
прама̄н̣ам̇ сатя-лаукике
атха̄джани мая̄ тубхям̇
яд авочам р̣там̇ муне
Дума по дума
шрӣ-бхагава̄н ува̄ча – Върховната Божествена Личност каза; мая̄ – от мен; проктам – изречено; хи – всъщност; локася – за хората; прама̄н̣ам – авторитет; сатя – казано в писанията; лаукике – и в реч; атха – затова; аджани – се родих; мая̄ – Аз; тубхям – на теб; ят – това, което; авочам – казах; р̣там – вярно; муне – о, мъдрецо.
Превод
Божествената Личност Капила каза: Всичко, което Аз казвам, непосредствено или чрез писанията, е неоспорима истина за хората в материалния свят. О, Муни, някога Аз ти обещах, че ще стана твой син, и сега съм дошъл, за да осъществя тази истина.
Пояснение
Кардама Муни искал да напусне семейството си, за да се посвети изцяло на служене за Бога. Но защо той се канел да напусне дома си в търсене на духовно познание и на прозрение за Бога, щом знаел, че самият Бог в образа на Капила се е явил в дома му като негов собствен син? Ако самият Бог бил дошъл в неговия дом, защо трябвало той да заминава? Възможно е някой да си зададе този въпрос. Но в дадената строфа се утвърждава, че всичко, което е казано във Ведите, и всичко, което се прави в съответствие с наставленията им, в обществото трябва да бъде смятано за неоспорима истина. Ведите постановяват, че след петдесетата си година семейният трябва да напусне дома си. Пан̃ча̄шордхвам̇ ванам̇ враджет – когато стане на петдесет години, човек трябва да остави семейството си и да се оттегли в гората. Такава е авторитетната препоръка на Ведите, произтичаща от системата, която разделя обществото на четири съсловия с четири категории дейности – брахмачаря, гр̣хастха, ва̄напрастха и сання̄са.
Преди да се ожени, Кардама Муни съблюдавал брахмачаря и се занимавал с йога много стриктно, в резултат на което постигнал такова могъщество и мистична сила, че баща му Брахма̄ му заповядал да се ожени и да създаде поколение. Кардама сторил и това – създал девет хубави дъщери и един син, Капила Муни. Така той съвестно изпълнил и своя семеен дълг, след което трябвало да напусне дома си. Въпреки че самата Върховна Божествена Личност станала негов син, той бил длъжен да се подчини на авторитета на Ведите. Това е много важен урок за всеки от нас. Дори ако самият Бог се появи в дома ни и стане наш син, ние пак сме длъжни да следваме ведическите предписания. Казано е: маха̄джано йена гатах̣ са пантха̄х̣ – човек трябва да върви по пътя, начертан от великите личности.
Примерът на Кардама Муни е много поучителен: въпреки че Върховната Божествена Личност станала негов син, той напуснал дома си, за да изпълни ведическите предписания. Тук Кардама Муни посочва главната цел на заминаването си – като странства по целия свят и живее от подаяния, в сърцето си той постоянно ще помни Върховната Божествена Личност и така ще се освободи от всички тревоги на материалното битие. В епохата на Кали е забранено да се приема сання̄са, защото в тази епоха всички се раждат шӯдри и не могат да следват строгите правила и ограничения на сання̄са. Много често човек може да види как тъй наречени сання̄сӣ са пристрастени към всякакви грехове и дори влизат в интимни връзки с жени. Такава е отблъскващата реалност на днешната епоха. Въпреки че се кичат с дрехата на сання̄сӣ, те не могат да превъзмогнат четирите принципа на греховния живот: незаконния полов живот, месоядството, употребата на упойващи и опияняващи средства и хазарта. Подобни сання̄сӣ не са се освободили от четирите порока и затова просто мамят хората, когато се представят за сва̄мӣ.
Ведите постановяват, че в Кали юга никой не бива да приема сання̄са. Разбира се, онези, които действително следват всички правила и ограничения, трябва да приемат сання̄са. Но в обикновения случай хората не са в състояние да водят такъв живот и затова Чайтаня Маха̄прабху подчертава: калау на̄стй ева на̄стй ева на̄стй ева гатир анятха̄. В тази епоха няма друг път, няма друг път, няма друг път освен повтарянето на святото име на Бога: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе. Главната цел на приемането на сання̄са е човек постоянно да общува с Върховния Бог, като мисли за него вътре в сърцето си или слуша за него. В тази епоха слушането играе по-важна роля от размишлението, защото мисълта всеки миг може да бъде прекъсната от неспокойния ум, докато ако човек слуша съсредоточено, той волно или неволно е принуден да общува със звуковата вибрация на името „Кр̣ш̣н̣а“. Между Кр̣ш̣н̣а и звукът „Кр̣ш̣н̣а“ няма разлика, затова когато човек произнася на глас „Харе Кр̣ш̣н̣а“, той съвсем спонтанно си спомня Кр̣ш̣н̣а. Повтарянето на святите имена е най-подходящият метод за постигане на себепознание в тази епоха, затова Бог Чайтаня толкова настойчиво го разпространявал навсякъде за благото на цялото човечество.