Шрӣмад бха̄гаватам 3.16.35
Текст
па̄рш̣ада-праварау харех̣
дитер джат̣хара-нирвиш̣т̣ам̇
ка̄шяпам̇ теджа улбан̣ам
Дума по дума
тау – тези двама пазачи; ева – несъмнено; хи – споменати; адхуна̄ – сега; пра̄птау – получили; па̄рш̣ада-праварау – важни придружители; харех̣ – на Върховната Божествена Личност; дитех̣ – на Дити; джат̣хара – утроба; нирвиш̣т̣ам – влезли; ка̄шяпам – на Кашяпа Муни; теджах̣ – семе; улбан̣ам – много силно.
Превод
Брахма̄ продължи: Сега тези двама главни пазачи на Божествената Личност са в утробата на Дити, заченати от могъщото семе на Кашяпа Муни.
Пояснение
Тук се натъкваме на безспорно свидетелство за това, че живото същество, което идва от Вайкун̣т̣халока в материалния свят, попада в оковите на материалните елементи. То влиза в бащиното семе, което се впръсква в майчината утроба, и в оплодената майчина яйцеклетка развива определено тяло. Тук трябва да си припомним, че Кашяпа Муни не бил съвсем на себе си, когато заченал двамата си сина Хиран̣я̄кш̣а и Хиран̣якашипу. Затова семето, което изхвърлил, било много могъщо, но едновременно с това примесено и с гняв. И така, налага се заключението, че когато човек зачева дете, умът му трябва да е много спокоен и изпълнен с преданост. За тази цел ведическите писания препоръчват гарбха̄дха̄на-сам̇ска̄ра. Ако бащата не е спокоен и трезв, семето му няма да е добро и живото същество, попаднало в материята, създадена от майката и бащата, ще бъде демонично по дух като Хиран̣я̄кш̣а и Хиран̣якашипу. Ето защо условията, в които човек зачева поколение, трябва да се преценяват много внимателно. Науката, която се занимава с тези въпроси, е велика и необятна.