Шрӣмад бха̄гаватам 2.6.36
Текст
бхавач-чхидам̇ свастй-аянам̇ суман̇галам
йо хй а̄тма-ма̄я̄-вибхавам̇ сма паряга̄д
ятха̄ набхах̣ сва̄нтам атха̄паре кутах̣
Дума по дума
натах̣ – нека отдам смирените си почитания; асми – съм; ахам – аз; тат – на Бога; чаран̣ам – крака; самӣюш̣а̄м – на отдадената душа; бхават-чхидам – това, което спира цикъла на раждането и смъртта; свасти-аянам – усещане на пълното щастие; су-ман̇галам – всеблаготворно; ях̣ – този, който; хи – именно; а̄тма-ма̄я̄ – собствени енергии; вибхавам – могъщество; сма – несъмнено; паряга̄т – не може да определи; ятха̄ – колко; набхах̣ – небето; сва-антам – собствените си граници; атха – следователно; апаре – други; кутах̣ – как.
Превод
Следователно най-добре е да се отдам в нозете му, защото само те могат да освободят човека от страданията на повтарящите се раждания и смърти. Това жертване е всеблаготворно и позволява на човека да изпита пълно щастие. Дори небето не познава собствените си граници. Какво могат да направят другите, щом като самият Бог не е в състояние да установи предела на собственото си могъщество?
Пояснение
Брахма̄ – най-великото и учено живо същество, най-великият жрец в жертвоприношенията, най-великият съблюдател на аскетичния живот и най-великият мистик в себепознанието, е върховният духовен учител на всички живи същества; и той ни съветва просто да се отдадем в лотосовите нозе на Бога, за да постигнем всички успехи, дори и освобождение от нещастията на материалния живот и всеблаго духовно съществуване. Брахма̄ е известен като пита̄маха, т.е. баща на бащата. Младият човек се допитва до мъдрия си баща как да изпълнява задълженията си, защото бащата винаги е добър съветник. Но Брахма̄ е баща на всички бащи. Той е баща на бащата на Ману, който е баща на живите същества, населяващи всички планети във вселената. Затова хората от нашата мъничка планета трябва да се вслушат в съвета на Брахма̄джӣ и да се отдадат в лотосовите нозе на Бога, вместо да се опитват да измерват мащаба на енергиите му. Енергиите му са неизмерими, както се потвърждава във Ведите. Пара̄ся шактир вивидхаива шрӯяте сва̄бха̄викӣ гя̄на-бала-крия̄ ча (Швета̄шватара Упаниш̣ад, 6.8). Той е най-велик от всички и всички, дори Брахма̄джӣ, най-великото от живите същества, признават, че най-добре за нас е да му се отдадем. Следователно само изключително невежите твърдят, че са господари на това, което виждат около себе си. И какво всъщност могат да видят? Те не могат да обхванат с поглед дори границите на малкото небе в една малка вселена. Така наречените „учени“ твърдят, че ще са необходими четиридесет хиляди години, за да се достигне с космически кораб най-висшата планета във вселената. Това също е утопия, защото никой не може да живее четиридесет хиляди години. Още повече че когато великият космонавт се завърне, никой от приятелите му няма да е жив, за да го посрещне като най-големия космически герой, както е популярно сред заблудените съвременни учени. Имаше един учен, който не вярваше в Бога, но беше голям ентусиаст да гради планове за материалното съществуване. Той отвори болница, за да спасява живота на другите, но шест месеца по-късно самият той умря. Животът, получен след смяна на много, много тела в цикъла от 8 400 000 форми на живот, не трябва да се пропилява в напразна гонитба на призрачно материално щастие, което човек се надява да постигне, като задоволява с икономическо развитие и научен прогрес едни неестествени потребности. Нещо повече, той трябва да се отдаде в нозете на Бога и така да сложи край на всички страдания в живота си. Това са наставленията на самия Бог Кр̣ш̣н̣а в Бхагавад-гӣта̄, това са наставленията и на Брахма̄джӣ, върховния баща на всички живи същества, в Шрӣмад Бха̄гаватам.
Този, който отрича процеса на отдаването, препоръчан в Бхагавад-гӣта̄ и в Шрӣмад Бха̄гаватам, а и във всички автентични писания, ще трябва да се подчинява на законите на материалната природа. По природа живото същество не е независимо. То трябва да се подчини – или на Бога, или на материалната природа. Тя също е зависима от Бога и Той самият я нарича мама ма̄я̄ – „моя енергия“ (Бхагавад-гӣта̄, 7.14), и ме бхинна̄ пракр̣тир аш̣т̣адха̄ – „моя осемсъставна отделена енергия“ (Бхагавад-гӣта̄, 7.4). Следователно Богът управлява и материалната енергия, както сам заявява в Бхагавад-гӣта̄ (9.10). Мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ сӯяте сачара̄чарам – „Единствено под мое ръководство създава всички движещи се и недвижещи се същества“. А живите същества, понеже са по-висша енергия от материята, имат свободата да преценят и да изберат на кого да се отдадат – на Бога или на материалната енергия. Когато се отдаде на Бога, живото същество е щастливо и освободено, а когато се отдаде на материалната природа, страда. Да се сложи край на страданието, означава живото същество да се отдаде на Бога, защото самият процес на отдаване е бхава-ччхидам (освобождение от всички материални страдания), свастй-аянам (изпитване на пълно щастие) и суман̇галам (източник на цялата благодат).
Следователно освобождението, щастието и доброто бъдеще могат да се постигнат единствено чрез отдаване на Бога, защото Той е съвършената свобода, пълното щастие и цялата благодат. Тази свобода и това щастие са безкрайни. Сравняват ги с небето, но те всъщност са безкрайно по-велики от небето – просто на нас ни е по-лесно да добием представа за величието на нещо, като го сравним с небето. Ние не можем да измерим небето, а щастието и свободата, които се постигат в общуването с Бога, са много по-необятни от него. Това духовно щастие е толкова голямо, че дори самият Бог не може да го измери, какво остава за другите.
В писанията се казва: брахма-саукхям̇ тв анантам – духовното щастие е безкрайно. Тук се твърди, че дори Богът не може да го измери. Това не означава, че понеже не може да направи това, Той е в известен смисъл несъвършен. Истината е, че Богът може да го измери, но по силата на абсолютната природа на Бога щастието му е тъждествено на самия него. Богът може да измери щастието, което изпитва, но то постоянно нараства. Тогава Богът го измерва отново, а то нараства все повече и повече, и Богът отново го измерва – така между нарастването и измерването се води вечно съперничество, което никога не спира, а продължава безкрайно (ад инфинитум). Духовното щастие е а̄нанда̄мбудхи-вардханам, океан от щастие, който вечно нараства. Материалният океан е инертен, но духовният океан е динамичен. В Чайтаня чарита̄мр̣та (А̄ди лӣла̄, четвърта глава) Кавира̄джа Госва̄мӣ прекрасно обяснява динамичния растеж на океана от духовно щастие в трансценденталната личност на Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ, енергията на удоволствието на Кр̣ш̣н̣а.