Шрӣмад бха̄гаватам 2.5.24
Текст
викурван самабхӯт тридха̄
ваика̄рикас таиджасаш ча
та̄масаш чети яд-бхида̄
дравя-шактих̣ крия̄-шактир
гя̄на-шактир ити прабхо
Дума по дума
сах̣ – същото нещо; ахан̇ка̄рах̣ – его; ити – така; проктах̣ – казано; викурван – преобразувано; самабхӯт – се проявява; тридха̄ – в три аспекта; ваика̄риках̣ – в гун̣ата на доброто; таиджасах̣ – в гун̣ата на страстта; ча – и; та̄масах̣ – в гун̣ата на невежеството; ча – също; ити – така; ят – това, което е; бхида̄ – разделено; дравя-шактих̣ – сили, които карат материята да се развива; крия̄-шактих̣ – началото, което твори; гя̄на-шактих̣ – интелигентността, която води; ити – така; прабхо – о, господарю.
Превод
Така съсредоточеното в себе си материално его се преобразува в три начала: гун̣а на доброто, гун̣а на страстта и гун̣а на невежеството – и се проявява в три форми: силите, които карат материята да се развива, знанието за материалните творения, и интелигентността, която ръководи материалните дейности. На̄рада, ти си напълно способен да разбереш това.
Пояснение
Материалистичното его, т.е. отъждествяването ни с материята, е съсредоточено изключително върху самото себе си, затова няма ясна представа за съществуването на Бога. Този егоцентризъм на материалистичните живи същества е причината да бъдат обусловени от останалите неща и да продължават робството си в материалното битие. Егоцентризмът е обяснен много добре в седма глава на Бхагавад-гӣта̄ (стихове 24 – 27). Без да има ясна представа за Личността на Бога, егоцентричният имперсоналист сам решава, че от изначалното си безличностно духовно съществувание Богът приема материална форма в името на някаква мисия. И имперсоналистът продължава да поддържа тази невярна концепция за Върховния Бог, въпреки че на външен вид проявява голям интерес към ведически писания като Брахма-сӯтра и други високо интелектуални източници на знание. Непознаването на личностния аспект на Бога се дължи на невежеството, което произтича от смесеното влияние на различните гун̣и. Затова имперсоналистът не може да си представи вечната духовна форма на Бога, която е вечно знание, блаженство и битие. Причината за това е, че Богът си запазва правото да не се разкрива пред неотдадения, който даже и след като подробно е изучил книгите от типа на Бхагавад-гӣта̄, от инат си остава имперсоналист. Неговото упорство се дължи на действието на йога-ма̄я̄, личната енергия на Бога, която в качеството си на личен помощник на Бога покрива зрението на твърдоглавия имперсоналист. Такова заблудено човешко същество е наричано мӯд̣ха, изключително невежо, защото не може да разбере трансценденталната форма на Бога, която е неродена и неизменна. Ако от изначалния си безличностен аспект Богът приемаше форма или материален образ, това би означавало, че Той се ражда и се променя, като от безличностен става личност. Но Богът не подлежи на промени, нито пък се ражда, за разлика от обусловена душа. Обусловената душа, окована от материята, живот след живот приема различни форми. А егоцентричните имперсоналисти дори след като уж са напреднали в знанието на Веда̄нта, заради дълбокото си невежество и себичност смятат Бога за равен на себе си. Богът, който се намира в сърцето на всяко индивидуално живо същество, познава много добре миналите, сегашните и бъдещите склонности на обусловените души, но те мъчно могат да го опознаят в неговата вечна форма. Затова дори след като са постигнали аспектите му Брахман и Парама̄тма̄, Богът не позволява на имперсоналистите да узнаят неговия вечен личностен аспект като вечно съществуващ На̄ра̄ян̣а, трансцендентален към цялото материално творение.
Дълбокото невежество на материалиста се дължи на това, че той постоянно увеличава материалните си потребности. За да осъзнае Върховната Божествена Личност, човек трябва да пречисти материалните си сетива в процеса на преданото служене. Гун̣ата на доброто, или браминската култура, която препоръчват ведическите писания, улеснява постигането на това духовно осъзнаване. Затова състоянието гя̄на-шакти на обусловената душа е сравнително по-добро от останалите две състояния – дравя-шакти и крия̄-шакти. Цялата материална цивилизация представлява едно огромно натрупване на материални запаси, с други думи, промишлените суровини и предприятия (крия̄-шакти) съществуват само защото хората не знаят нищо за духовния живот. За да се поправи тази чудовищна аномалия в материалната цивилизация, градяща се на принципите дравя-шакти и крия̄-шакти, хората трябва да се заемат с процеса на преданото служене на Бога, като приемат принципите на карма йога, описани в Бхагавад-гӣта̄ (9.27):
ядж джухош̣и дада̄си ят
ят тапасяси каунтея
тат куруш̣ва мад-арпан̣ам
„Каквото и да правиш, каквото и да ядеш, каквото и да предлагаш или даряваш, на каквито и въздържания да се подлагаш – прави това, о, сине на Кунтӣ, като жертвоприношение за мен“.